Коледен подарък за моето добро чудовище

двойка коледа подарък
Снимка: Istock

Александър Петров

Откакто съм самостоятелен и отговорен за действията и препитанието си човек с гадже, дните преди Коледа са най-напрегнатото време от годината за мен. Първо, работя двойно повече и второ, трябва да намеря време за подаръци на всички близки и най-вече… сещате се, на моята единствена и неповторима фея на чантите. И намирането на време за това нямаше да е проблем, ако все пак имах някакви идеи, но аз съм един лишен от подаръчна креативност човек.

За тези, които ще ме подсетят, че отговорът за перфектния подарък е пред очите ми и се крие в думите „феята на чантите“, ще кажа:

„След като тази година й подарих чанта, в която да стоят другите й чанти, мисля, че играта вече е превъртяна“

И така, въведох ви в моя проблем и вече можете да влезете в настроението ми и да си представите напрежението в следната ситуация – в него ден (както казваме в Североизточна България) за пръв път от седмици се прибрах преди 16,00 ч. Бях решил, че ще се поразровя в интернет за идеен коледен подарък. Влязох си вкъщи – кеф! Розовото одеяло, с което се завиваше моята приятелка вечер пред телевизора, както винаги беше изплюто на дивана в странна форма. Започнах да си правя кафе. Обожавам да го разбърквам дълго, шумно и в такт. Сега нямаше кой да ми се дразни, че удрям лъжичката в стените на чашата и дълго и динамично джурках, ли, джурках, за да си наваксам. На 26-тото джуркане получих миниинфаркт.

Одеялото проговори! Да не кажа, че даже ми се скара!

- ЕЕЕЕЕЕ, НЕ СЕ СПРЯ!

Аз подскочих, паднаха чаши, кафета, полях се целия, а от одеялото изкристализира мойта любов, по-крива отвсякога – с розов халат, напълно слял се със завивката, която беше в абсолютно същата багра. С други думи Верончето беше като в розов облак, от който заваля не дъжд, а градушка.

- Какво правиш, бе?! – сопна се тя.

- Аз ли?! Ти какво правиш тук толкова рано?

- Ами… СПЯХ!

Беше наум, но псувах. А тя не спираше:

- Купи ли за вечерята, каквото ти казах?

- Не съм. Щях да ходя по-късно.

- Айде, отивай. И да вземеш платнената торба за пазаруване, която съм ти оставила в колата!

- Ще я забравя.

„Няма да я забравиш, кривата ми физиономия ще ти напомня!“

Приятелката ми все ми се сърди, като я цитирам в текстовете си, но подобни бисери заслужават да бъдат видени от повече хора! Та, напазарувах набързо и понеже така или иначе бях в мол, предпочетох да разгледам за подарък, отколкото да се прибера при розовия облак, който не беше в настроение. И добре, че го направих, защото още с влизането си в книжарницата, намерих идеален и тематичен за случая подарък:

Личен архив
Снимка: Личен архив

Авторът на тези карти за оцветяване, каквото впоследствие се оказа съдържанието на опаковката, може би ще се изненада от неочакваната реклама в момента, но аз бях още по-изненадан, че създанието от корицата изглеждаше досущ като моята приятелка, когато за последно я видях усмихната. За жалост, кривата й физиономия преди да изля….

По дяволите, бях забравих платнената торба!

За пореден път преди да се прибера трябваше да прехвърлям покупки от една торба в друга – само и само да запазя мира в семейството. За да го запазя, обаче, първо трябваше да го възвърна. И понеже точно в Edna.bg съм чел, че оцветяването успокоява, взех картите и й ги подарих веднага щом влязох вкъщи.

Сега приятелката ми оцветява портрета си, а аз пиша това, докато се опитвам да измисля истински подарък. Помагайте, хора!

Изпращайте ми своите идеи, съвети, истории и предложения на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти