Който обича, винаги намира начин

20.05.2022 14:00

Да обичаш някого, означава да му мислиш доброто. Независимо от обстоятелствата, да искаш да прекараш времето си с него, защото го приемаш такъв, какъвто Бог е решил да бъде. В това е смисълът на привличането. На всеки от нас е отредено да срещне сродната си душа и когато това се случи, знаем че сме познали любовта.

В отношението между двама души не са достатъчни размяната на ласки и красиви думи. Въпреки увереността в чувствата на другия, често се чувстваме самотни или тъжни. Животът е уникален в способността си да ни изважда от равновесие. Тогава най-сигурната подкрепа е не просто състраданието на другия, а желанието му да заеме мястото ти, защото е готов да страда вместо теб.

Егоизмът винаги ще остане наша основна черта, но чрез чувствата към някого той със сигурност престава да определя живота ни в толкова голяма степен. Компромисите често не изискват кой знае какво усилие, достатъчно е само да погледнем човека до себе си право в очите, за да осъзнаем от какво се нуждае душата му в момента. Много от нас са склонни да простят изневяра, въпреки че няма човек, който да не остане наранен задълго след нея.

В намерението си да спасяваме собствените си връзки ние сме различни и това е част от голямото очарование на живота. На едни им е дадено да простят грешка на мига, за други - това изисква много, много време. Но обичаме ли истински, прошката е най-естественият жест към нашата половинка.

Говорим си за...

С дните чувствата изтляват, но ако любовта е взаимна, те продължават да греят като малки светлинки в огнището на живота ни. Споделените моменти и хубавите спомени за тях ни карат не само да се обръщаме умилително назад, но и да продължим уверено напред по пътя, който ще ни среща с любимите хора отново и отново. Светът е само декор, който се променя, по същество нуждата да се събуждаме един до друг остава непроменена.

Когато усмивката ражда усмивка на лицата ни, това е любов. Когато сълзите на другия пълнят и нашите очи със сълзи, несъмнено е любов. Поставяме ли се непрекъснато на мястото на другия, по-осезателно усещаме необходимостта да бъдем по-толерантни и търпеливи.

Защото любовта е и търпение, изпитание в желанието ни да приемаме някого с всичките му предимства и недостатъци.

Вярвам, че има съдба и че тя предопределя кой е „правилният“ човек за всеки от нас. Вярвам, че ако обичаме, ще бъдем обичани и че това равновесие на чувствата е в основата на прогреса ни като вид. Не познавам хора, които остават неподвластни на любовта. Ако има такива, те живеят в свят, който не искам да си представя. Там сигурно самотно и тъмно, а самата любов приветства света, какъвто е и винаги е готова да празнува самия живот. Който обича, знае това със сигурност.