Автор: Радослав Гизгинджиев
Светът е изправен пред криза. Епидемията е навсякъде около нас. Всички пътувания, сватби и балове се отменят. Настъпи един нечуван дискомфорт за нашите навици, хобита и ежедневие. Чудим се дали и ние като другите да си заредим шкафовете с провизии. Ако ще го правите – не забравяйте текилата.
Следващия месец – може би два, идва епохата на дома ни и на вътрешния свят. Период, в който не питаме света как трябва да се чувстваме, а питаме душата си и любимите ни хора: „Как я караш?“
Идва месецът на забравените тефтери, в които сме записали любимата рецепта за кекс на мама или леля – онзи кекс, който не сме правили от години, защото все бързаме. Идват дните на вкусните рецепти.
Идва месецът на книгите и прашните им рафтове. Може да ги разгърнем и не само да потънем в една прекрасна история, но и да намерим картичка за рожден ден от стар приятел, когото не сме чували скоро. Как ли е той? Защо ли да не му се обадим?
Идват нощите, с които можем да поговорим с детето си. Да го попитаме кога толкова бързо порасна и какво сме пропуснали в това забързано ежедневие. Да попитаме партньора си: „Как се чувстваш?“.
Идва времето, в което можем да погледнем света през прозорците на домовете си и този път да го видим не като участници в него, а като наблюдатели. Какво място заемам аз в него? Доволен ли съм от живота си? Може би дойде време, в което трябва да помисля как да променя нещата, които не харесвам? Да помисля, без да бързам.
Идва времето, в което за пръв път от няколко години ще попитаме съседа как е. Има ли нужда от нещо? Неговите близки добре ли са? Може би ще се заговорим и ще го поканим на чаша чай или ще му дадем от нашите витамини?
Светът е принуден да се обърне към себе си, да оцени предимствата на човешката еволюция и да се възползва от електронното пазаруване и да си купи някоя и друга книга. От онези заглавия в телефона, които все нямаме време да търсим из книжарниците.
Може би най-сетне ще намерим време да си подредим файловете в компютъра; ще маркираме като „спам“ ненужното в електронната ни поща. Ще подредим гардеробите си: ще изхвърлим дрехите, които все ни пречат. Ще почистим онази част от дома си, която все чака подходящия момент. Ще подготвим един по-чист старт за една хубава и по-успешна година.
Сега имаме време да си пуснем новия албум на нашите любими изпълнители. Да замесим питката, която все нямаме време да направим: ще я разчупим заедно на масата, без да е Коледа. Може да направим романтична вечеря на нашия любим човек и да не говорим за работата.
Идва времето да помечатем, без да бързаме. Да бъдем себе си, без да бързаме.
Не вярвам, че сте свършили всичко това. И няма да ви посъветвам от лимоните на тази ситуация да си направите лимонада. Направете си една хубава Маргарита – утре никой няма да бърза за работа.
Прочетете още от Радослав Гизгинджиев:
