Когато се чудя как да постъпвам...

Светла Иванова
Снимка: Личен архив

Връщам се към темата „Когато сърцето ни се свива…“, защото се оказа, че вълнува доста читатели. Тя беше за хората, които просят по улиците. И не само. Срещаме много хора, които се нуждаят от помощ по пътя ни. Често се питаме постъпихме ли правилно, когато им помогнахме, или когато ги подминахме.

И може би единственият верен отговор е в сърцето ни.

Човек няма как да знае причините и подбудите на другия, които  са го накарали да изпадне в ситуация, в  която иска помощ. Особено, когато само му искат без да му обясняват. Или няма време да изслуша. Понякога нямаме възможност да помогнем и на много близки хора, но най-малкото, което можем да направим е да покажем, че не сме безразлични.

Ще ви припомня един друг мой текст подходящ за разсъждения по темата. Ето как се разви историята с моята тъмнокожа приятелка.

Отдавна не съм я виждала. Може би година. Измете веднъж площадката до блока ни по собствено желание и това впечатли всички ни. Събрах пари от редовните посетители по пейките и никой не отказа да започнем да й помагаме, а тя да се грижи за чистотата на нашата обща площадка, което всъщност не е наша работа, но е факт че рядко се чисти.

След следващото почистване обаче нашата приятелка ме попита кога пак ще събера пари. Аз й отговорих, че не мога лично да се ангажирам всеки път да ходя да събирам пари за това и я посъветвах просто да го прави, както преди, а хората сами ще решат дали да продължават да й помагат.

Поканих я да измие прозорците на залата за йога. Платих й. Няколко пъти приемах безплатно момиченцето й на уроци. Поканих ги на рожден ден. Междувременно тя си намираше тук-там работа и все заради нещо напускаше и оставаше пак без пари.

И така, докато един ден не ми поиска малка сума пари на заем. След което спря да ме търси. Заобикаляше площадката. И един ден изчезна от квартала. В последствие се оказа, че не само на мен е искала пари.

Не я обвинявам. Не знам какво я е накарало да постъпва така. Не съжалявам за нито един момент, в който съм помагала, дори след това човекът да е показал неуважение, или неблагодарност. Всяка ситуация си е била важна за времето си и ни е научила на нещо.

И следващия път, когато се чудя как да постъпвам, дали съм права или не, дали да помагам или не, отново ще питам сърцето си. Убедена съм, че то не греши. Както е казал учителят Дънов: „Прекарай една мисъл през съзнанието си и почни да дишаш. Ако дишането е ритмично и сърцето бие равномерно – то мисълта е права“.

Поздравявам ви с песента ми „Пътят на сърцето“ от албума ми „По пътя“, който ще излезе през месец септември. Тя е вдъхновена точно от такива въпроси на които търсим отговор:

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент