Когато сърцето ни се свива...

Когато сърцето ни се свива...
Снимка: Личен архив

Всички разбраха за добротата на просяка дядо Добри, който дарява парите си на църквата.

Как да постъпваме и какво да мислим и правим обаче с другите хора, които срещаме по улицата и ни искат помощ най-често във вид на пари?

Някои видимо инвалиди, други - жонгльори, пенсионери, безработни, наркомани, миячи на стъкла и прочие… Съжалявам, че ги изреждам сякаш положението, в което са е еднакво, но за нас бързо минаващите всички те са под общия знаменател - просяци.

Не ходя много пеша, но познавам няколко просяка от квартала. Те са от редовните – единият иска по 5 стотинки, а другият по 2 лв. Първият често виждам да пие бира, а втория да храни кучетата. Не знам историята им. Рядко имаме време да изслушваме проблемите на хората, които не присъстват в живота ни.

Снощи, отивайки на работа, видях една жена, която се беше подпряла на оградата на детската градина до нас. Минах с бърза крачка покрай нея, но разтроеният ѝ глас, който се насочи към мен с думите „Госпожо, бихте ли помогнали…“ ме накара да се спра и да се върна. Жената беше нарамила едно видимо голямо дете, поне 8-10 годишно облечено добре, с яке с качулка, което беше в гръб, подпряло главата си на нея. Помислих, че нещо току-що им се е случило, или че на детето му е станало лошо и попитах какво има. Жената каза със сълзи на очите, че детето й е болно и има нужда от шейсет и няколко лева, за да му купи антибиотик, панадол, капки за нос и витамини. Беше изкуствено изрусена, видимо в добро здраве, облечена не лошо и прилично изглеждаща. Обясни ми само, че не е просяк, но сега й се налага да иска пари, за да помогне на детето си.

Нямах дори портмоне в мен. Почти закъснявах за часа ми по йога и прецених, че ако се върна до нас да ѝ дам поне Панадол, или взема пари и й купя от аптеката поне антибиотика ще закъснея много и така ще проваля плановете на над десет човека, които ме чакат в залата. Казах на жената, че отивам на работа, нямам пари в мен и не мога да ѝ помогна. Тя ми благодари за това, че съм се спряла, благослови ме, каза „Моли се за мен“ и остана на пътя ревейки.

Тази среща ме разстрои. Най-малкото защото съм човек и майка и обикновено просяците, които срещаме по пътя си са с пресъхнали отдавна сълзи. А жената плачеше и изгледаше откровена…

Споделих на всички в групата, която ме чакаше. Хората, които вървят повече пеша казаха, че понякога помагат, но обикновено срещат ежедневно по десетина човека, които им искат нещо и ако трябва да помогнат на всички с малко трябва да работят само за тях. Освен това всяка майка ежедневно се бори с вируси, температура и какво ли още не и дори да няма средства да вземе всички лекарства най-малкото ще остане с детето си в къщи, а не на студа и ще опита да намери други начини за помощ или лечение.

Не знам вие как постъпвате в такива случаи, но всеки път, когато попадам на такива хора сърцето ми се свива. Предполагам и на вас.

Това е проблем на всеки град. Не само на нашия. Някъде просията се счита за престъпление, другаде се санкционира. Не знам защо нашата полиция и Община не могат да се справят и с този проблем. Някои просяци са без дом или нямат избор за работа поради нетрудоспособност, други обаче са решили, че това е лесният начин да изкарват пари. Никой не знае как да ги различава. Никой няма време и не е длъжен да ги изслушва.

Една приятелка, която е управител на почистваща фирма постоянно пуска обяви за интервюта и не може да си намира хора, които да работят съвестно в сферата на почистването. И то почасово срещу не лошо заплащане. А други просто казват, че работа няма… 

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfocompany.bg.

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfocompany.bg.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Абонамент