Когато някой си отиде, първият „приятел”, който ти се обажда, е чувството за вина. Някъде между сърцето, душата и разумът се загнездва въпроса „Какво ако?”.

Ако бях по-взискателна, ако бях по-съпричастна, ако бях по-всеотдайна, ако бях по-търпелива, ако бях по-разбираща... Щеше ли да останеш?

Напълно излишни въпроси, защото нямат верен отговор. Още по-малко подпомагат обрата на ситуацията. Нищо от чувството за вина не си отива.

Заместват го ерзаци на самопознание и опити в търсене на изход от безпокойството, плъзнало във вените.

Единственото търсене, което притъпява болката, е търсенето на истината за себе си и помага само за да те направи по-добър партньор, приятел и човек.

Следващото „обаждане” е от „офиса” на тъгата. Безмерна, всеобятна и неутешима. Блъскането в стените на лабиринта й обаче не дава мир, простор и път. Напротив ситуацията става още по-безнадеждна.

Когато някой си отиде, остава празнина.

Когато някой си отиде, чуваш „казах ли ти”, сблъскваш се с отчуждението, което най-малко очакваш. Когато някой си отиде, разбираш, че е можело да казваш по-често „обичам те”, отколкото „не си прав”. Разбираш, че да даваш повече, отколкото очакваш да получиш, е можело да се окаже животоспасяващо.

Когато някой си отиде, ти се иска да крещиш силно. Когато някой си отиде, искаш да говориш с него денонощно, а чуваш само обърканите мисли в главата си.

Когато някой си отиде, мозъкът ти започва услужливо да изтрива, а избледнелите спомени те подвеждат в дебрите на оцветени мечти, в които бъркаш миналото с реалността.

Когато някой си отиде, съмненията се групират в яростна и безразсъдна атака, срещу която бронебойни патрони няма открити.

Когато някой си отиде, емоциите ти навлизат в ледена епоха, регресирайки в едноцветност.

Когато някой си отиде и остави наследството ти да расте незакриляно, куршумите на обвинението се превръщат в ядрена заплаха.

Когато някой си отиде, животът е портрет в сепия, а духовете, които населяват къщата, отблъскват живите.

Когато някой си отиде, го съхраняваш в мислите си, докато го срещнеш отново в друго измерение.

Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.