Вече три седмици се изнизаха, откакто беше безработна.

Животът ѝ допълнително се вгорчаваше от проверките на родителите ѝ, които често я търсеха по телефона. Налагаше се да ги увещава, че всичко случващо ѝ се е удивително и че е въпрос на време да открие точната работа.

Истината беше, че се чувстваше притеснена, нямаше идея как да "случи нещата" и това я напрягаше.

Беше четвъртък сутрин. Както обикновено – закъсняваше.

Залитна, докато обуваше кеца си. В движение взе чантата си от масата, отхапа от ябълката, която стоеше до нея, върна я и подтичвайки излезе.

Срещата ѝ с нотариуса премина гладко и леко досадно. Подписа предварителен договор за бъдещото ѝ ново жилище, което трябваше да изплаща 20 години и щеше да стане нейно, макар че все още не знаеше как.

Жилището не стана нейно, но на този етап не знаеше. Три месеца по-късно започна работа в нова, според гилдията - надеждна, адвокатска кантора. Успя да анулира договора за жилището и направо се нанесе в новото, в уж по-престижен район.

Три години по-късно го срещна на автомивката, точно преди да ударят колата ѝ. Говориха, смяха се, след три дни излязоха, той я изпрати.

Припомни си как се запознаха. Случи се няколко дни, преди да напусне първата си работа. Седеше в кафенето до офиса си. Говореше по телефона. Той влезе и след секундно колебание се настани на стола срещу нея. Любезно се извини за закъснението и тръшна на масата купчина стари снимки на София.

Леко объркана, тя започна да ги разглежда, докато той и разясняваше от коя част на града и коя година са. Беше антиквар.

Много се смяха, когато той разбра за объркването си. Беше я взел за собственичката на ресторанта, която му беше възложила поръчката. Не размениха телефони, макар че искаха.

Случваше ѝ се да го вижда от колата си, докато шофира, няколко пъти. Често се сещаше за него и за случайностите и дали когато са чести, значи има и възможности?

Мина време и работата ѝ я погълна.

Беше трети март, седеше в кафенето до дома си и разговаряше с позната. От няколко дни натрапчиво си мислеше за него. Обмисляше варианти да мине през магазинчето му за спомени. Разсеяно слушаше разказа на познатата си, когато го видя.

В живота на всеки човек се случват невероятни съвпадения, такива, които могат да преобърнат живота ни, например, сещаш се за някой приятел и в този момент той ти звъни или го виждаш на крачки от теб, може би три?

Тя преброи наум: "едно, две, три", надигна се от мястото си и пред учудения поглед на приятелката си извика името му.

Той извърна поглед, видя я и с усмивка ѝ каза: "Точно си мислех за теб".

Някои учени, в това число и Шопенхауер, не приемали случайността на съвпаденията. Смятали, че те са следствие от световната хармония, която довежда до взаимно пресичане на човешките съдби.

Закономерности. Дали?

Пишете на Стефания Колева на edna@netinfocompany.bg.

Добави ни в предпочитани източници в Google