Спомняш си предаването “Като лъвовете”, в което малки дечица пееха песнички, рецитираха и правеха какво ли не, което в повечето случаи беше забавно и симпатично, а във всички случаи майките им и бащите им, гледайки ги отстрани, се радваха и понякога пускаха по някоя сълза от емоция...
Е, този текст няма нищо общо с това предаване.
Разбирай заглавието буквално. Става дума за първични отношения, като при лъвовете.
Какво ще направиш, ако вкараш два лъва в една клетка? Не след дълго от клетката ще излезе само един лъв, защото лъвовете не обичат да делят нищо. Или той, или аз.
И при мъжете е така. Ние не обичаме да слушаме суперлативи за друг от нашия род. За друг мъж. Колкото и да ни е близък и по какъвто и да е повод и в какъвто и да е контекст.
Дори и да става дума за това, че се е родил един нов Чайковски, който свири брилянтно на пиано и с когото потенциално не делиш нищо. Нека си свири. Ще го аплодирам от дъното на душата си, няма да скрия възхищението си, евала на пича, но ще ми дойде вповече, ако половинката ми изпадне в режим на неспирна възхвала за новия Чайковски.
Не става дума за някакво бебешко цупене и тропане с краче тип – “да не чувам за тоя или оня”. Ние обичаме да слушаме за това, колко сме изключителни, дори и когато не сме. Така, както вие искате да слушате колко сте изключителни, дори и когато не сте.
Тук не става дума за обективна истина, защото е ясно, че ние/вие не се и доближаваме до изключителността и че на пазара е пълно с по-слаби, по-умни, по-здрави, по-богати, с по-големи и всякакви по-по-най от нас/вас. И е ясно, че има сравнения, на които няма да издържим.
Но една връзка не е рационално уравнение, което задължително трябва да има логичен алгоритъм и решение. Връзката е емоционален взрив на нерационално убеждение, че точно този/тази до теб е най-добрият на света във всичко! Винаги! Дори и когато не е във форма. И убеждението в това е по-силно от гаранцията на произведен в Германия продукт.
Но човекът до теб всъщност е функция на търсенето ти, на желанията ти, на фантазиите ти. И когато никак не си спестяваш сравненията и суперлативите за друг човек, това обезсмисля актуалния ти избор. Отстрани изглежда, сякаш човекът до теб е компромис и че по принцип заслужаваш нещо повече, ама така са се стекли обстоятелствата...
Жалка работа.
Никой не може да те спре да си мислиш каквото и да е, за когото и да е, но не го споделяй на глас. Не сравнявай, не изтъквай. Не се осланяй на това, че половинката ти е модерен и толерантен човек. И така да е. Дори и да е най-здраво стъпилият на земята пич, за какво му е да разбира, че бившето ти гадже е приготвял страхотни миди на тенекия и че те е водел на невероятни планински разходки? Ами защо не си останала при бившия ти Робинзон Крузо тогава? Или че еди кой си (приличащ на травестит) сладур не излиза от фитнеса и заради теб е започнал да прилича на Скалата. (Да не се бърка с Киро Скалата.)
Аз вярвам в едно. Вярвам, че всичко, за което мога да мечтая, всичко, от което имам нужда и всичко най-хубаво, което може да ми поднесе животът, вселената и ретроградният Меркурий, е до мен и ми се случва точно сега.
И вероятно така се освобождава някаква енергия и животът ти наистина започва да се стича по начина, по който го искаш. Освободена от предразсъдъци. Освободена от сравнения.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
