Александър Петров
Ако си мислите, че мъжете само чакат жената да тръгне нанякъде, за да правят каквото си искат, ама толкова много сте се излъгали! Истината е, че докато жените ги няма, мъжете тъжат. Не говорят, а тихо страдат за тях и с нетърпение ги чакат да се приберат. Най-тежко ми е, когато останем насаме с моите приятели в моментите, когато половинките ни ги няма – ама такава тегава обстановка настава, то направо да спре да ти се живее.
Причината за това е, че тогава ние не знаем какво да правим с времето си, защото няма кой да ни го разпредели – да изчистим ли, да сготвим ли, прането ли да оправим… кое по-напред?
Веднъж дори ми се случи да се събудя в 2 часа сутринта и по навик да тръгна до магазина, за да купя сладко на моето момиче. Чак докато обувах втората маратонка, се усетих, че нея я няма тази нощ. Така гадно се почувствах, че трябва да продължа да спя като бял човек, че въпреки всичко излязох – да ми е студено, да ми е гадно.
След като малко по-късно все пак заспах, изведнъж ми се причу гласа й „Ще ми налееш ли малко вода?“… Така се зарадвах, че отново ми прекъснаха съня! Веднага скочих и отидох до кухнята. Оказа се, че това последното било сън, което означаваше, че все пак наистина съм се унесъл. Което пък беше гадно, защото всяко нещо, на което не си свикнал, не е приятно в началото.
Сутрините са най-тежки, когато я няма приятелката ми. Щото на кого да направя палачинки и кафе? Трябва аз да ги ям – отвратително. Искам да попитам, кога съм искал аз да закусвам и да пия кафе на спокойствие? Ама, навици, к‘во да прайш – направих си палачинки. Да ми приседнат дано.
Помня един случай, когато ама толкова ми залипсва присъствието на душицата ми, че се обадих на нейните приятелки да излезем, да ми разкажат какво ги тревожи – белким се почувствам все едно не сме се разделяли.
А най-мразя в такива моменти да ми се обадят момчетата да играем футбол: „Хора, не мога да играя футбол сега, казах ви, приятелката ми я няма тая седмица и не знам дали може и дали изобщо съм в състояние да изляза някъде“.
Докато се излежавах сам една сутрин пък, от нищото проговорих с женски глас „Ауу, че съм напълнял, бързо да ставам да тренирам!“. Не знам дали духът й се беше вселил в мен или какво стана, ама веднага се погнусих от себе си и отидох да тичам.
И всичко това от мъка, че нея я нямаше два дена.
На връщане ѝ купих чанта.
Изпращайте ми своите мнения, съвети и смахнати истории на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov
Прочетете още от Александър:
- Какъв е перфектният мъж – отговорът на жените
- Попитахме 10 мъже: Каква е перфектната жена?
- Обикновено има защо жените да крият това, което крият...
- Свирка ли е изневярата?
