Как се променят мъжете!

24.06.2022 13:30

Да оставим настрана Хераклит с неговото „Всичко тече, всичко се променя“ и заключението, че никой не може два пъти да мине през една и съща река. Не може, разбира се, водата тече и няма как да е същата, когато се върнеш обратно от единия на другия бряг. Но това е ясно на всички, не се нуждае от доказателство.

В моята дамска компания тип „Сексът и градът“, в която редовно си споделяме всичките си Радини вълнения и момини тежнения, си имаме една мисъл на френския драматург Анри Бек, която е неопровержима: „Бях луда по това момче, а сега не мога да го гледам. Как се променят мъжете!“ Гениално – точно като женското мислене. При всички случаи ви се е случвало. Любовта е сляпа и това е стародавно и доказано. Лудваш по две очи, по един поглед, по три жеста, преприятни, по четири прошепнати фрази, по допир, който те разтреперва, по… по каквото там пали в теб искра на увлечение, съпричастност, страст, попълнете си сами, вие си знаете усещанията.

И полудяваш от любов! Ама наистина полудяваш. Дали споделена или не, няма значение – важна е твоята си лудост, твоите чувства, твоите проекции и перспективи. Ако не найдеш ответ, търсиш начин все пак да го намериш. Няма изобщо да описвам на какво съм била свидетел в тези изобретения, които само прекрасният женски мозък може да роди.

Още от Авторите

Жените сме романтички, колкото и да го отричаме. Най-романтично, например, предлагаш безценните си услуги да помогнеш на възлюбения в каквото би могла – да започнете обща работа, която ще му е интересна и доходоносна, да му помагате в домакинството (обсъждайки работни планове у тях, да му преперете панталоните на ръка, да измиете съдовете в мивката, да припкате като сърничка, носейки по две торби негов багаж по стълбите, да го закарате от точка А до точка Б като персонален шофьор, пускайки любимата му музика, която не харесвате, ама се правите, че обожавате, това са хард действията на лудналата жена, обаче аз съм ги виждала с очите си), да сте винаги на линия, да правите скъпи подаръци, да се усмихвате мило и разбиращо, белким тоз чвор, който плаче на рамото ви по друга жена, разбере къде всъщност е щастието му.

Говорим си за...

С две думи, избирате си ролята на потна бира, винаги на една ръка разстояние, защото мъжете знаят защо. Абе – знаят, когато иде реч за бира, за другото – божа работа. Вторият вариант, защото винаги има поне два варианта, е лудостта ви да е взаимна. Ма нищо по-хубаво на света бели, нали? Подписвам се с две ръце, заучено положение е. И е страстно, и е прекрасно, и е неземно, щото двамцата сте си в някаква своя орбита, която си е само ваша и никой не може да я пресече или да влезе в нея.

До момента, в който панталонът, който снощи сте заляли с шампанско, устройвайки си вечеря на свещи с ягоди и сметана, трябва да се изпере. На ръка. (Знам, че има химическо чистене, ама да речем, че сте се усамотили в някоя вила, далеч от такива екстри.) Естествено се справяте. С удоволствие. Правите го за мъжа, за когото и в космоса ще полетите, без никаква предварителна подготовка! И чашите и чиниите ще измиете. И багажа ще стегнете и натоварите в колата, какво по-нормално от това да сте заедно „в труд и в бой“.

За пръв път от 83 г. Юпитер и Уран се срещат в Телец: какви изненади очакват всяка зодия
На фокус

Друг е въпросът, ако мъжът внимателно отклони всичкия ви трудов ентусиазъм и поеме своята, тоест по-голямата част от работата. Щото затова е мъж. Няма вие да сменяте спуканата гума, да речем, я! И това са хард примери. Има мъже, които удобно лягат на удобното поведение на жената. Изнася им. Въпрос на възпитание, апропо мъжки индивид ми е споделял „Ами Еди коя си ми е много удобна, тя прави всичко за мен, знаеш ли как ми помага, докато аз зяпам птичките и пчеличките (това аз си го добавих)“ Та тъй.

О, има и трети вариант, къде без него. Всяка връзка се износва във времето. Когато се опознаете, когато ви завърти ежедневието, страстите някак почват да гаснат. Няма вече огромни букети на всяка среща, няма целуване на пръстчетата, които са измили чашите, няма възторзи колко си най-най на света. Няма прехласвания колко той е съвършен, просто защото виждаш, че не е. Провиждаш. Обувките му не са лъснати, ризата му е изгладена набързо само отпред, не си сдържа нервите и повишава тон на продавачката в магазина, виси пред телевизора цяла нощ, за да гледа някакви дебилни спортни глупости.

Променят се мъжете, променят се… в очите и в усещанията. Нашите. Иначе са си точно същите в очите на някоя друга, полудяла по тях.

Скъпият излиза от банята, гладко избръснат и сресан като Рудолф Валентино, облича тишъртка с рекламен надпис и си прави чай. „Я си оправи косата, казвам през смях, и така ли смяташ да излизаш с тая тийнейджърска фанелка?“ „Ами нали трябва да се променям, Скъпа, снощи това си говорехте с момичетата…“ Леле, как непроменимо съм луда по него!