Надали нещо друго може да ме откаже така категорично от трето дете, както никненето на тия проклети първи зъби. Моите уважения към майката природа, но в този аспект на човешкия дизайн си е оставила ръцете.
Сигурно има и бебета, при които процесът протича само с активно плюнчене, дъвкотене на каквото му попадне в ръцете, малко рев и по-трудно заспиване. Може би има такива бебета еднорози и те сигурно са същите, които спят по цяла нощ, а ако случайно се събудят, се обръщат на другата си страна и блажено заспиват отново.
Аз обаче подобни чудеса не съм срещала и вече втори път се чудя как се оцелява, когато на бебето му никнат зъби? Има ли някаква тайна формула отвъд гумените играчки, изстудените гелчета, камилията и здравите нерви, които да улеснят и за двете страни тоя мъчителен процес по озъбване?
С първото ми дете имах едно дълго и тегаво лято, когато бях убедена, че всички останали хора на този свят се забавляват и правят приятни и интересни неща, само аз и мъжът ми се борим с едно вечно криво и страдащо дете, което не иска да спи, не иска да яде и нищо не му облекчава подутите до безобразие венци.
Сега – близо 4 години по-късно, отново е лято и аз отново имам ревящо и неспящо бебе, с течащи лиги и натикани до лактите пухкави ръчички в устата…
И да, чувството, че само аз пропускам забавата на лятото, ароматните нощи, изстудените сангрии и фриволните разходки на нови рокли и сандали из смрачаващия се град е по-силно от когато и да било.
Бебето освен че се мъчи със зъби, е и настинало, та запушен нос и кашлица се прибавят към останалите симптоми на стоматологични мъки.
Наясно съм, че това е период и че ще мине, както и че услужливата ми памет ще затрие повечето неприятни спомени. След няколко години ще се обръщам назад към това лято и проблемите ще ми се виждат отдавна избледнели и забулени в пелената на забравата. Ще си казвам гордо „ех, и това ми мина през главата“ и ще се усмихвам щастливо, гледайки порасналите вече деца.
Това е чудесно, но как да запазя здравето и разсъдъка си до идването на този период?
Почерпих от собствения си досегашен опит и изведох няколко съвета, които ще споделя тук, пък току виж и бъдат полезни и на още някого - вижте ги в галерията:
Прочетете още от Лилия Дюлгеров:
- Имайте малко солидарност към майките, дори и да не са вашите!
- Замених практичните дрехи с рокли и преоткрих себе си!
- „Аз на градския транспорт с бебето не се качвам“. Но защо?
- Две деца – твоите, а толкова различни? И ти като майка също
- Евала, Риана, но какво ще правиш след раждането
- Тайните мечти и фантазии на майките
