Как най-сигурно да си съсипеш живота?

21.05.2019 14:00

Жените изобщо не сме слабия пол. Понякога дори не може да се каже, че сме и по-”нежният”.

Жените сами не осъзнаваме колко силни сме всъщност и какви чудеса от храброст вършим. Жените сме истинската движеща сила на света и заставам твърдо зад думите си. Първо защото все още никой ембрион не е бил износен и роден от нещо различно от женско тяло и второ защото само ние жените си знаем какво ни коства да се справяме в тоя живот и да се борим за щастието си.

Защото нашето щастие е винаги обвързано с това на другите – децата, партньорът, семейството, приятелите и в името на тяхното добруване често, да не кажа редовно, обръщаме гръб на себе си и нуждите ни.

За пръв път от 83 г. Юпитер и Уран се срещат в Телец: какви изненади очакват всяка зодия
На фокус

Жените сме кралиците на мултитаскинга, но с това не следва да се гордеем. Ние сами създадохме мита за супер-жената, която е перфектната майка, съпруга, домакиня, има успешна кариера, страхотен маникюр и красива фигура и сега страдаме под натиска да се впишем в този митологичен образ. Отделно на това сами се съдим една друга, когато някоя излиза от очертанията на идиличния женски образ.

Жените обаче никак не сме умни…

Съжалявам, че го казвам, но прекалено често сами се обричаме да бъдем едно стъпало по-надолу в житейската стълбица и успешно съсипваме живота си, понякога дори с пълно съзнание, че го правим.

Още от Авторите

Съсипваме живота си, когато приемем, че не сме завършени личности без мъж до себе си. Когато фанатично повярваме, че целта на съществуването ни е да изпълним очакванията на обществото от нас.

Съсипваме живота си, когато изпаднем в безтегловното разбиране, че някой друг трябва да се грижи за нас и така се окажем фатално зависими от нечие благоволение.

Съсипваме живота си, когато не инвестираме мило и драго в личностно развитие и образование, а в преходни глупости. Защото хубавият маникюр и дамска чанта нямат значение и не носят утеха, когато не можеш да си позволиш да се изнесеш от дома, където си нещастна, а може би и физически/психически тормозена.

Съсипваме живота си, когато прекланяме глава пред несправедливото отношение към нас, идващо без значение от кого и си мълчим, защото така сме научени и така учим дъщерите си.

Тихо

Трай си

Не разбираш

Не се бъркай

Не се обаждай

Недей много да знаеш

Съсипваме живота си, когато повярваме и сами се убеждаваме, че сме нещо по-малко от другите и затова по-добре да бъдем безгласна буква, че да не привлечем нечие недоволство. Да не ядосаме някого, да не се превърнем в проблем.

Edna препоръчва
Блясък, който остава - новото ни любимо червило ROUGE DIOR LACQUER

Да бъдем нежни, добри и да го играем немощни, че да привлечем добрия принц, който ще ни вземе на белия си кон и отведе в големия палат, за да го чистим и подреждаме. След това послушно да си оставяме цялата заплата на принца и замъка, а като се приберем от работа, да продължим работния си ден с готвене, пералня, децата, домашните и т.н.

Жените сме много добри в съсипването на живота си, най-вече защото го правим доброволно. Не знам дали това може някога да се промени, след като за цялото съществуване на човешкия род жените са доказали, че стремежът им към любов и семейство е по-силен от всичко, дори от инстинктите им за самосъхранение.

Природата е създала жената да бъде великата майка и без значение дали има деца или не, майчинските чувства никога не напускат женската душевност. Майката жертва всичко за своите деца, дори себе си. Но майката трябва и да разбере, че ако тя е нещастна, няма как децата ѝ да са щастливи.

Затова нека се постараем да вложим енергията и суперсилите си първо в нас самите, в собственото си успешно израстване като личности, в доброто ни образование и квалификация и нека си напомняме по-често, че да си сама не е страшно и даже е необходимо, за да опознаеш себе си и желанията си. И най-вече нека се подкрепяме взаимно и се съдим по-малко. Защото жените една на друга можем да бъдем най-силните си помощници!