Ива Дойчинова
Българското черноморие е нещо като прелест, нещо като ужас, нещо като нищо друго на света. Ако популярната напоследък дума crawllling – обхождане на български, използваме вместо за бар за цялата ни ивица – пообходихме я в последните години.
Има уникални неща, а знакът дали ще бъде положителен или отрицателен, зависи от гледната точка и субекта. Моите типично българските феномени от последния Black sea crawlling са:
July Morning - и продължаващата във времето хипария да посрещаме изгревът на 1 юли с музика е романтичната страна на морските ни традиции. Започната от войник, който му се наложило да дава наряд точно на 30 юни и решил, че повече никога няма да преживява този изгрев сам, до младите нео-джулайци днес – походът към морето за 1 юли става все по-масов и все по-необходим. Не случайно му казват лятната нова година, а името на слънцето в този ден е Райчо.
Важни особености на ивнинга и морнинга в този ден от годината – преживява се в компания, никой не е сам, пее се и се танцува, прави се любов и се снима. Чалгата не се връзва с традицията, така като масите с пясъка. А който не може да танцува върху маса – на джулай не ходи.
Слънчака – галеното име на Слънчев бряг. Напоследък курортът хвана мазоли от удари по името му и евтин алкохолен имидж, но не си мислете, че нещо е преувеличено. По-лошо е. Поредица от хотелчета-паметници на социалистическата архитектура и залинели представи за курортен туризъм отдавна е трябвало да отидат в пенсия без право на дискусия като тази за паметника пред НДК.
Някои неща трябва да останат в миналото и да бъдат преосмислени в името на прекрасните пясъчни дюни и плажа на Слънчев бряг. Защото сега е Слънчев Удар и да, без да гоните щастливия час, получавате два джин-фиса на цена от 6 лв., но от това не ви става по-добре. Явно затова много и се пие там.
Созопол и Несебър - положението става все по-красиво и арт-осмислено. Можело да се свият евтините китайски сергии и да се провиди защо Несебър се е озовал под егидата на ЮНЕСКО. Е, твърде много „шубьi“ се продават, а руският турист е наблегнал на жилищата при пазаруването, но се надявам търговците да забележат това.
Созопол е особено кътче в сърцето ми и продължавам да смятам, че никъде по морския свят не може да ти се случи такъв хубав купон, да видиш толкова красив народ и такива майстори на палачинки. Все пак и на двете места е важно да задържиш погледа си настойчиво върху красивото и да не се разсейваш.
Българският готвач на палачинки в хотел - говори 5 езика, пита те всяка сутрин как си на съответните езици и не сваля усмивката. Не ми се е случвало другаде по света да се мъчи някой да говори на български, въпреки че населихме съседните нам страни с трайно туристическо присъствие. Най-много някое усмихнато „комшу“ да отнесеш.
Паркингите пред плажа - този феномен от мутренско време – да сложиш бариера в нищото и да искаш пари за престой сред природата се оказа особено витален. Никакви закани досега не са успели да преборят законното право на българския собственик на земя да печели по най-лесния начин – от сполучливата локация на нивата на дядо му. Ако няма измама с нотариалните актове де, но това е друга тема.
Най-новият ми сблъсък е с ООД от Чепинци, направило бариера пред Баш Бара на Градина. Върху дюни, пясък, трева и под дървета от бога дадени, ти си плащаш трите лева за тоя дето вее в главите на андрешковците и винаги се намира един такъв невинен чичо на бариерата, който отвръща на справедливия ти гняв с: „Аз съм от вчера тука, така са ми казАли, от мене нищо не зависи“.
Финално – българското море е прекрасно, а плажовете – удивителни. Достъпът до него и цената на услугата е ниска, дори прекалено. Нивото на обслужване е равно на нивото на интелекта на всеки един от участниците в процеса – от най-високо държавно и общинско ниво – до човешкото.
И винаги ще благодаря на бога, когато стъпвам на плаж Градина, храня се в Сляпата скарида, гмурвам се в Созопол или се завръщам в Иракли. Добавяйте своите любими места с усмивката на преживяванията и спомените си. Откъм критика винаги сме много добре, така че не е нужно подканяне.
