Скъпи читатели, за нас е удоволствие да ви представим нашия гост-автор в рубриката "Колонката на" - актрисата Дария Симеонова, която познаваме в ролята ѝ на ПР Наталия Павлова в сериала "Откраднат живот" по NOVA. Нейната Колонка можете да прочетете в следващите редове:
Красива вечер. Пълнолуние. Море. Приятели. Музика. Усмивки. Млади хора, които летят на крилете на свободата и са щастливи просто от факта, че утрешното сутрин ще е без аларма!
Красива двойка. Момче и момиче. Залисани е бурни танци, подхвърлящи фини усмивки и погледи пълни с желание. Вятърът спря, за да не роши косата й, луната свети като през пелена, за да не наруши уединението им. Сякаш дори природата се е подчинила на тях!
Тук някой би казал, че такива неща има само в приказките и романите.
Не, случват се, но те са редки и кратки, защото в следващия миг си се ударил челно в действителността.
Кратко мигване и се осъзнава в болница. Студено й е, сама е. Музиката се е превърнала в гласовете на рояк медицински сестри, изобщо не се вълнуват от нейните притеснения, болки или емоции... Сякаш на другия бряг чува анестезиолога, моли ги да изчакат 30 секунди, поне да я приспи и след това да се заемат с болезнените си, срамни за пациента задължения - поставяне на абокат, катетър... Не са най-приятните...
Пробуждане. Чува морето... Ха, оказва се капещата банка Рингер. Вижда като през мъгла, както светеше луната, помните ли? Него го няма. Присъствието му е заменено от силна болка в корема и няколко висящи маркучи. До нея лежи слабичка, съсухрена баба, с издадени долни зъби и хриптящ глас. Надава вой до Бога ли, до сестрата ли: "Рускеее! Рускеее!". Чува, сякаш през пелената на вятъра, как от продраното й гърло се откъсва звук: "Коя е Руска". "Аз съм Руска." отговаря бабата, докато сваля сама абоката си и всичко потъва в кръв и в сън...
Сънува истината, която разтърсва живота. Верига, верига от дни. Тази верига постепенно се увива около нея. В началото е забавно, като дете си играе с нея, после веригата се затяга, започват да се появяват синините на юношеството, раните на младостта, болките на зрелостта и накрая, за да оцелее, тя изоставя съзнанието си в някакво далечно чекмедже и се превръща в скимтящата и драпаща се между краката баба в съседното легло.
Бекет пише: " Майките ни раждат, клекнали над отворения гроб. Само миг и светлината угасва." Но този миг, този миг!
Събуди се и си обеща ревностно да лови и съхранява миговете си, за да има какво да я усмихва, когато викът "Рускеее!" се превърне в "Умирааам!". Обеща си да е благодарна за всяка чаша вино след изтощителен ден и затопленото от любим човек легло. Да съзнава всеки миг, в който вятърът притихва, за да чуе дишането му. Да казва "Обичам те!" всеки път, когато баба й е направила тиквички с ориз, макар и прегорели. Да поседне, преди да тръгне към забързаното си ежедневие.
Обеща си да не стане безразлична!
Защото истината е, че от нас самите зависи какво ще разтърси живота ни.
Автор: Дария Симеонова
*Вторият сезон на "Откраднат живот" предстои през септември по NOVA
