Извинявайте, че така, дето се вика, ачик-ачик, ама след качествен оргазъм Лудото Сонче, което ходи със сламена шапка през цялата година и се хили на минувачите, продавачката от плод-зеленчук, дето се ожени в 8 клас по спешност с подписа на родителите си, счетоводителката във фирма за зелена енергия и проф. д-р Еди-коя си, са еднакво безумно щастливи. Ударението пада върху качествен и безумно.
Почвам хард, за да ви привлека вниманието, да свиете устни, да се изчервите от неудобство или от възмута, от сладък спомен или от тръпно предчувствие. Да запърхат пеперуди в стомаха ви, та бръмбарите в главата да се обърнат по гръб и да зариткат безпомощно с крачета от нахлулите вълни ендорфини.
Онези бръмбари, които се връзват на научни, с ударение върху „а” изследвания, доказващи, че колкото по-малко знаем, толкова по-добре за нас, че блажени са невежите, защото незнанието е безгрижие, което пък единствено води до щастливи мигове, дни, месеци, години… Айде, бе!
Интелигентният човек, без оглед на пол и занятие, анализира непрекъснато ситуациите и хората около себе си, подлага ги на съмнение и прозрение, вижда зад черепните им кутии и зад ребрените дъги какво мислят и какво чувстват, та една мирова скръб го обзема, че чак помита.
Като лист отбрулен е интелигентният човек в този нерадостен свят, като отнесен от вихъра… Оппа, този роман е един от най-любовните в световната класика, тъй щото интелигентният човек сакън да посегне към него, камо ли да го прелисти. Тази лекомислена мис Скарлет и онзи неприлично красив разбойник Рет Бътлър, Боже, колко глупава история, кой си губи времето с такива книги?! Може да се прочете нещо наистина интелектуално, колкото по-неразбираемо, толкоз по-вървежно.
Ако си наистина интелигентен, разбираш, че е нечитаемо, но го носиш в чантата или говориш за него, докато пиеш кафе в офиса. Знаеш, че и другите не са го чели, но разговорът е интелектуален, което е важното в случая. Това прави ли щастлив някого? Не, разбира се.
Интелигентният човек имал бил високи стандарти.
Умният човек знаел какво точно иска и не се примирявал в никакъв случай с нещо по-малко нито в личен, нито в професионален план. Тук следва да зададем въпрос колко е умна една жена, която иска да се омъжи за Джерард Бътлър или Бил Гейтс, та затуй си ляга вечер с дистанционното в ръка и заспива с оптимизма, че хормоните се подчиняват на дипломите й.
Или какъв висок коефициент на интелигентност притежава един мъж, който чудесно знае, че най-удачната за него позиция е министър-председател, ама пусто това място е все заето, та той дебне осъществяването си, както Рет Бътлър Скарлет между съпрузите й. Рет все пак успява, но да не забравяме, че това е роман. Мъка ми е за обречените на интелектуалност хорица. Добре че тези психологически изследвания са афиф работа. Вероятно трябва да внушат на народонаселението, че е по-добре да си стои необразовано, неамбициозно, средна ръка, щастие до шия.
Вероятно искат да подхвърлят сламка на давещите се в комплексите си и свръхамбициите си, да ги утешат, че от ума си теглят. Не по Грибоедов, защото той не е модерен автор и кой пък е чел пиесите му, за гледане да не говорим – там гол герой просто няма как да натаманиш, колкото и свръхинтелектуален режисьорски поглед да си култивирал. И си нещастен.
Самотен е интелигентният човек, не го задоволява да говори за времето, за храната, за уикенда, да слуша за децата (на неинтелигентните), за родителите (на неинтелигентните), за гастрол на Русенската опера (не на Ла Скала), за нов филм (не български шедьовър), за… абе за нищо, което си говорят нормалните хора, плебса, масата. Чак се разплаках, четейки за ежедневното ходене по мъките на умния и образования.
Така поставен, въпросът доказва, че аз, бидейки обикновена простачка, цял живот съм била заобиколена с простиаци. Защото съм щастлива и приятелите ми са щастливи и успели хора, и децата са щастливи. Не щастливи по диагноза, с нездрав блясък в очите.
Просто хора, които си вършат работата, доволни са от нея, гледат си децата, говорят за времето и за Кафка, за почивка на Черноморието и за Тарантино, дните им са усилни, а нощите споделени.
Поети, писатели, художници, професори, преподаватели, генерални директори – нормални хора, които не си оставят магарето в калта, нито гемиите на дъното на житейското море. Те не се замислят дали са щастливи, просто са. Имат любима работа, добри семейства, златни дечица, знаят и две, и двеста, минали са по синусоидата на успеха и провала. Нищо повече и нищо по-малко.
Та да се върна на оргазмите – оглупейте и бъдете безумно щастливи. И не забравяйте, че всичко е в главата. Изгонете бръмбарите, за да отворите място за пеперудите.
Вижте още от Маргарита Петкова:
- А Дядо Коледа изобщо не беше дядо...
- Скрити съкровища от спомени, сладки записи на живота или просто усмивки от старите ленти
- Мъжът на тъпачката
- Не ти обещавам нищо!
- Не съм ти вързана в кърпа!
- Той си тръгна… Какво да правя сега?!
