Когато видите една майка с големи черни очила, хваната коса и бутилка кока-кола или кафе в ръката, да бута мълчаливо количка, може да сте сигурни, че тази жена е имала тежка вечер, даже поредица от такива.
Не бих искала да звучи пренебрежително, но никой не може да разбере какво значи липсата на сън заради бебе така, както човек лично изживял тоя сомнамбулски период. Едно е да не можеш да спиш от стрес, друго е да учиш цяла нощ за изпит, трето – да си нощна смяна на работа, и четвърто – да не спиш, заради занимания с приятели или гаджето. Нито едно от тези неща обаче не може да се сравни с будуването нощем заради бебе.
Дали ще е кърмене, колики, зъби, необясним плач или просто напълно свежо в 2 часа през нощта бебе, няма особено значение, когато ти си родителят, сблъскващ се с поредната безсънна нощ.
По-тежкото на неспането вечер обаче е денят след това, когато всичките ти отговорности и задължения (понякога под формата на друго, по-голямо дете) те очакват да се вдигнеш от леглото и, щеш – не щеш, да се захванеш с тях.
Поне за мен това са били сред най-големите предизвикателства в първата година след раждането – да оцелееш и да се грижиш за децата си, след като нощният ти сън е бил рехав и на пресекулки.
В такива дни 10 часа сутринта ти се струва като обяд, а времето за приспиване на децата вечер ти се вижда като след цяла вечност и само мисълта за това ти докарва още по-силно главоболие.
Разбира се, решението да имам деца си е мое и никой не е виновен, че бебетата са бебета и не могат да заспиват по поръчка.
Но след като абсолютно всеки един от нас се е появил на този свят, благодарение на майка си, си мисля, че е редно да припомня колко важна е тази родителска роля.
Само майките си знаем през какво минаваме за децата и семейството си и не търсим потупване по рамото или дълбоки благодарности, а просто уважение и тук-таме проява на солидарност.
Например, когато видите майка с количка и/или дете в супермаркета, с пълна кошница, а на касата има опашка, предложете да ѝ направите път. Ако тя не бърза или не се притеснява, че бебето ей сега ще гракне и ореве магазина, ще отклони поканата, но иначе може да сте сигурни, че ще ѝ направите голяма услуга, че сте ѝ съдействали да мине по-бързо.
Говорим си за...
Същото важи и за други опашки, особено на места, претъпкани от хора (държавни учреждения, летища, спирки и т.н.). Наясно съм, че всеки е на зор да си свърши работата, но тази майка бърза с мисъл за децата, не за себе си. За да ги изведе по-бързо от струпаните хора, да предотврати евентуалното им разплакване или смачкване в тълпата или пък, защото скоро ще стане време за хранене на бебето и, повярвайте ми, нито едно бебе не е способно да разбере, че се налага да изчака, когато е гладно.
Наясно съм, че много хора не биха се съгласили с думите ми и веднага ще отговорят „всички бързаме и си имаме работа!“ и мислено или гласно ще добавят, че майките все пак са в майчинство, какво правят по цял ден?
Честно да си призная, именно от подобни коментари ме боли най-много… Срещала съм какви ли не – че майките само търкали пейките в парка, пушейки цигари и пиейки кафета, че по цял ден се чудят какво да правят и прочее. Да, не отричам, че съм виждала доста родители с кафе и цигара на площадката пред блока, унесени в разговор или забили поглед в телефона, докато малкото си полива главата с пясък. Но най-лесно е да ги осъдиш! Доста по-трудно е да се опиташ да си представиш какво ли им е на тях и колко ли пъти нощес са ставали заради детето, колко са спали изобщо и най-вече – от колко дълго продължава това?
Както казах по-горе, само майките си знаят какво им е и от колко неща се лишават в името на семейство и деца. Не визирам задължително материалните неща, въпреки че и те не са за подценяване, но много по-често майките се отказват от времето за себе си, от хобита и забавления в името на нуждите на децата и домашните задължения.
Затова моля, не бързайте с оценките и осъждането, а насърчете чувството за солидарност и разбиране. Защото когато имаш тежък ден, много повече помага, когато някой ти каже „разбирам те, наистина е тежко, кажи, ако имаш нужда от помощ“, отколкото когато засилят към теб непоискани съвети или отровен позитивизъм („е, децата са благословия, не забравяй каква си късметлийка, мрънкането не помага“ е точно такова нещо).
Така че нека имаме повече уважение и солидарност към майките, защото колкото и невероятно да звучи, те правят света да се върти.
Прочетете още от Лилия Дюлгеров:
- „Аз на градския транспорт с бебето не се качвам“. Но защо?
- Две деца – твоите, а толкова различни? И ти като майка също
- Евала, Риана, но какво ще правиш след раждането?
- Тайните мечти и фантазии на майките
- Кое е ключовото качество, нужно на всяка майка
- Майка на две - скучното преди сега е мечта
