Я, малко по-сериозно, момичета!

27.09.2021 13:00

Виждам света около себе си. И ти го виждаш. Най-вероятно е един и същ свят. И виждам хора, които се разкисват при равни други условия, и хора, които не се разкисват. Това е текст за осъзнаването и за вглеждането в мъжа до теб.

Мрънкаме. Много мрънкаме. Дори и аз. Ако слушаш мрънкащия мъж – животът му е тежък. Все нещо му пречи, ограничава го, потиска го, задушава го, нарушава му правата. Милия! Кое точно му е тежкото? Има две работи и си носи и двете вкъщи? Има три работи и си носи и трите вкъщи? Ми не е така.

Само преди едно поколение хората са имали само една работа, която е била някаква по-семпла, обикновена, монотонна, незабележима. Но от нея е имало истински резултат. Не е била особено добре платена, но не е имало и друго. Наред с тази монотонна работа са гледали деца, по две-три, които са гледали в свят на ръба на лишенията. Не казвам бедност, или битови драми, но всеки от нас е гледан с ограничения.

Още от Авторите

И тези мъже, които се падат баща ти и дядо ти, са гледали семейства, полагали са усилия, строили са, възпитавали са, развивали са се, давали са. Живяли са с малко и дълго време са живяли с това малко. Всичко, за което са мечтаели им, се е случвало бавно. Мечтите им не са били на стероиди. Не се знаели, че им липсва нещо, защото не са имали много неща, но най-вече време, за да мислят за екзистенциални глупости.

Викаш, че ти се струва много общо и абстрактно? Ето ти детайла. Две деца, двустаен апартамент, кола, която карат 20 години, жена, с която делят всичко за цял живот. Не си спомням да са били мега романтици, при тях съжителството беше ключово, но бяха лоялни. Бяха емпатични. Нямаше някаква изпепеляваща любов, но се разбираха и правеха компромиси. Връзките не бяха огненометежни, но бяха топли и спокойни. Усещам се, че звуча, както не искам да звуча, защото в момента, в който започнеш да казваш „Едно време какво беше“, и в момента, в който започнеш да гледаш VH1 вместо MTV, си остарял, но нищо. Искам да кажа, че твоят баща и твоят дядо са били мъже.

Я, по-сериозно, момичета!

Говорим си за...

Кое в живота му налага да ходи на психоаналитик, къде е скрил собствената си житейска мъдрост, която ни е дадена, за да можем сами да управляваме страховете и емоциите си, сами да се справяме. Да не би да е бил на война и да има посттравматичен стрес? Ми не, не е бил. Бил е на козметик. Научен е да бъде максимално толерантен към себе си, защото е чел книжки за това колко ценен е той самият и как ние сме най-важното нещо в живота си. И си вика – това е! Кое в живота му го кара да се чувства длъжен да мрънка като свекърва всеки път за всичко. Кое в живота му го кара да изглежда като набит от живота, без дори животът да му е посегнал. Кое? Тоя дрисък се развива, защото някой тори деликатните му чувства.

Ти.

Вечното разбиране и обясняване как на него не му е лесно, има работа, има кредити, не знае какво иска, не знае кой е, още търси себе си и бла-бла никога няма да направят мъжа мъж. Ще си го държат п**ьо. Ще бъде вечно в драми, въпроси, съмнения, защото срещу драмите, въпросите и съмненията е характерът, а не обстоятелствата. Е, твоят ще набляга на обстоятелствата и те винаги няма да бъдат в негова полза. Махай го.

Защо по-сериозно?

Ми, защото мъжете не са толкова чупливи и от тях се изисква да не бъдат чупливи. Животът на съвременните мъже не е по-труден от този на бащите им. От този на бащите ни, защото и аз влизам в тази категория и най-вероятно понякога и аз съм безподобен лигльо. От мъжа се очаква да бъде инициативен, устойчив, работлив и да не бъде дребнав. От него не се изисква да оправдава слабостите си, а да ги бие със силата си. Това се очаква от мъжа. И няма никакво основание да се очаква по-малко.