Веднъж прочетох един коментар относно йога практиките ми, които водя.
Беше нещо от сорта "Ей, тая докъде стигна да води уроци за 5 лв....". Преди някой да ми плати 5, 10 или повече за часа, са минали 20 години, в които аз съм давала по 5 лева няколко пъти седмично.
Много добре разбирам откъде идва този тип мислене. Свикнали сме да правим оценки за труда на другите. Той винаги е неоценен или надценен. А щом ние даваме нещо, то да бъде задължително добре платено. И ако може предварително.
Често чуваме израза "Я да вземем да дадем... На децата, на възрастните хора, на лекарите, учителите…". И той някак си е станал характерен и за отношението ни към околните.
Но не в това е въпросът. Срамно ли е да правиш нещо за малко пари, или безплатно?
Йога е споделяне. И без тези 5 лева бих водила курсове. Това е и времето, в което аз правя йога.
Да споделям опита си в тази област е удоволствие за мен, надявам се и за всички, които посещават курсовете ми. И отново продължавам да влагам средства, за да обогатявам знанията си в тази област. Продължавам да посещавам курсовете на други инструктори, на мои учители.
Ако някой е посещавал практиките на Венцислав Евтимов в НСА сигурно си спомня, че събираше символичната такса от 2-3 лева в картонена кутия до изхода на залата без да брои хората (които винаги бяха над 100) и да гледа на тях като подвижни доларчета.
Уважавам хората, които правят нещо първо със сърце, а после за пари. Те винаги оставят следи!
Да се върнем към моите 5 лева. Да, такава беше цената за всеки, който идва за първи път на курсовете ми. Всъщност и 5 лева не бих взела от човек, който не е останал доволен или виждам, че не се справя. Няма да ви занимавам с това колко струва наема на хубава, уютна зала. Но повярвайте - няма нищо по-хубаво от това да даваш. И когато подходиш към нещо с такава нагласа, то винаги ще ти се отблагодари.
Най-малкото с усмивка!
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
