Хора, ние стигнахме дъното... и е време да палим свещи за България

Хора, ние стигнахме дъното... и е време да палим свещи за България
Снимка: netinfo

Росен Карамфилов

Убийството на журналистката Виктория Маринова в Русе бе шамар за всички ни. Пардон – не шамар. Серия от шамари. Няма как да останеш безразличен пред подобно зверство. Няма как да не се отвратиш от тая назряващата липса на човещина у човека. Каква причина можеш да имаш за да изнасилиш, пребиеш и удушиш една жена? Една майка. Повтарям – майка. Какви биха могли да бъдат мотивите ти да го извършиш? Какъв човек си ти? Човек ли си изобщо?

Ето такива въпроси ми се забиват в съзнанието като пирони. Не съумявам да го проумея. Мозъкът ми не успява да го приеме. Отказвам да се примиря с действителността. Отказвам да вдигна бяло знаме пред фактите. Именно те – фактите – сочат, че сме стигнали дъното. Показват, че сме минали всички граници на нормалното. Доказват за пореден път, че злото е навсякъде и дебне своята следваща и поредна жертва. 

Думите ми присядат. Не зная как да се изразя вече. Глъхна. Едно тяло бе изхвърлено като боклук. Един живот си тръгна несправедливо от света. Една дъщеря остана сираче. Момиченце – първи клас...  За какво говорим?!

В същото време чета навсякъде из интернет колко грозни били плочките пред църквата „Свети Следмочисленици”. Аз питам – това ли е проблемът на нашата държава? Плочките ли са голямата болка в сърцето на системата? Или например това, че е наложен геноцид над различните. Над възрастните. Или например това, че се извършват престъпления, чиито извършители се измъкват безнаказано и твърде често не си получават заслуженото. Измъкват се през пролуките на властта като мишки. Няма свобода на словото. Хора биват изличавани от лицето на земята, просто защото не са си затворили очите пред неправдата, пред престъпността, пред корупцията... 

Виктория Маринова е смел журналист. Шапка ѝ свалям за смелостта. Покланям се доземи пред тази нейна смелост. Смелостта да говори за неща, за които останалите мълчат. Понеже – с право – се страхуват за животите си. Ето – една рожба на нашата родина бе убита. Версиите са десетки. Може би никога не ще узнаем истината. Кой знае? 

Пак казвам – такива са фактите. Едно тяло бе изхвърлено като боклук. Един живот бе отнет. Днес на площад Света Неделя ще има бдение в памет на едно невинно момиче. Между шест и половина и девет и половина вечерта. Ние – гражданите – ще имаме възможност да запалим по една свещ. И тук следва въпросът – за кого? За Виктория или за България? 

Оставям ви да помислите. 

Още от Росен:

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти