Никога не съм разбирала това да измъчваш тялото си, за да свалиш килограми. Да, килограмите са проблем. Не само за външния вид, но и за организма като цяло.
Разбира се има значение начинът ти на живот и здравословния ти статус. Ако се тъпчеш, за да компенсираш недоволството си от някоя област в живота ти, тогава са и тежък психически проблем.
И изобщо - да имаш перфектна фигура си е психология.
Не се харесваш, защото не те харесват. Така си мислиш. И главата ти цял ден е заета с ужаса, че вече си си изял ябълката за деня, а още цели 9 дни ти остават до постигането на резултата – минус 3,5 кг. А милото ти тяло, проснато на дивана, трупа ли, трупа всичките мазнинки, които е събирало с месеци (и с години), защото то иска да живее, бе! И не си дава нито грамче! Дава, разбира се, къде ще ходи като не му даваш необходимото, обаче после се стреми с всички сили да си го навакса. Елементарно, йо-йо ефектът не съм го измислила аз.
Аз съм пазила диетa два пъти в живота си – след първата бременност и след третата. След първата (бях качила 9 кг.) ей тъй, щото така се прави. Една седмица на чай с мед и лимон, сирене, кисело мляко и един цял лимон вечер за разкош. Аз лимони обичам да ям с кората от дете. Като ябълки ги ям. Та не ме озори диетата, свалих си точно 3,5 кг и си продължих по стария модус вивенди. Доказах на себе си, че и това го мога.
Вторият път беше пак от келешлък и да вляза в един чуден бял панталон. Диетата на американските астронавти, тайно предавана от ръка на ръка. На третия ден, когато ми се полагаха едни стотина грама настъргани моркови с лимонов сок сутринта, някой сякаш ме удари в стомаха и ми изкара въздуха, прилоша ми, ама много ми прилоша, не от глад, вероятно от баланса на хранителните вещества и сиктирдосах американското чудо в дълбокия космос. А в панталона така или иначе влязох и го скъсах от носене, както си му е реда за всяка дреха.
Просто винаги съм предпочитала на мен да ми е добре, отколкото околния свят да ми се диви каква съм убавица.
Каквато всъщност никога не съм била, аз си се харесвам. Но това е лично мнение, всеки знае себе си. Или поне е длъжен да се знае. Знам, че има много хора, за които да намалят теглото си е от здравословно значение. Редно е да се погрижат, как – по лекарско предписание, което да спазват. Но не може да си с хашимото, което е от такъв вид, че организмът ти трупа килограми, и да се скъсваш от диети и всевъзможни хапчета, субстанции, кремове и чайчета, рекламирани щедро и гарантиращи стопроцентов ефект. Глупаво и нездравословно.
Да, човешкият организъм се нуждае от прочистване, иска поне веднъж в годината отдих, няма лошо, всеки сам си решава какво ще прави със себе си. Трябва да се грижим за тленното (тялото ни е тленно, съжалявам, ама този факт е неоспорим и който не го приема си е за негова сметка.) Никак не ни харесват „любовните дръжки“, обаче хормоните като излетят яко дим безвъзвратно, иди ги гони. Ще си върнеш младежката фигура друг път, евентуално в другия живот, ако вярваш в реинкарнацията.
Ние излъчваме, светът възприема излъчването ни. Чиста, поддържана, усмихната, ухаеща на парфюм и любов жена – никой не ти пресмята килограмите, докато се обръща след теб. Мъжете не са калкулатори.
Скъпият е застанал зад мен и наднича към кантарчето, на което съм стъпила по навик, преди да си облека хавлията. „Какво гледаш – сбутвам го с лакът, – това е положението…“ Знам, че ще отговори с вечната закачка как всичките тези мои килограми са негови, или пък, че мъжете не са кучета, за да се борят за кокали, но този път ме изненадва: „Скъпа, тия твои любовни дръжки умират да се хвана за тях и да не се пускам…“ Направо съм луда по себе си! Диети ли?!
