Физиката между теб и мъжа ми

03.09.2018 17:30

Любовта не е точна наука. И омразата също. Никое чувство не се вписва във строги дефиниции, прецизни формули и неоспорими закони. Обаче прибягваме до тези понятия, за да обясним някакво състояние. Няма лошо.

Доказано е, че има химия в привличането или отблъскването между двама души, не можем да отречем физическото влечение между анатомиите, нито чистата математика в различните нива на междучовешките отношения.

Още от Авторите

Естествено, че всичко е относително. Според Айнщайн.

Естествено, че ти съвсем случайно се опираш на рамото на мъжа ми, докато минаваш зад него на масата в ресторанта. Естествено, че абсолютно неумишлено посягаш към оливерника в момента, когато той вече го е хванал, за да ми го подаде. Естествено, че неконтролируемо поруменяваш от допира на ръцете ви.

Още по-естествено се обръщаш към него, захапала цигара, в очакване да ти подаде огънче. Най-естественото е, че той го прави. Това е от естеството на нещата, подчинени на точните природни науки. Не, мила, не ревнувам, така правят жените. Свикнала съм. Боя се, че съм правила същото, дори да е било и несъзнателно, когато някакви физични закони се задействат от един поглед, една усмивка, едно потрепване на волеви мускул под еднодневната брада сутринта на закуска във вилата, където сме се събрали компания за почивните дни, капчиците вода и аромата на афтършейфа му, когато сте се разминали пред банята, всичко е физика.

На мен ли не ми е ясно?

Говорим си за...

Аз ли не знам силата на центробежната сила, която си действа по абсолютно точни закони, изчислява се по абсолютно неопровержими формули, а колкото е по-силна, толкова по-голяма е вероятността да се превърне в центростремителна и така да те изхвърли, че приземяването да виси цял живот като обица на ухото ти. И да те придърпва към болезнения спомен, сякаш е халка на затегнати около глезена ти пранги. Не че не можеш да се освободиш от тях, ама по-добре тежестта на необходимата гравитация, отколкото лъжовната лекота на безтегловността.

Летим насън и наяве, в мислите, в мечтите си, в представите и подсъзнателните копнежи, това е естествено. Живи хора, подчинени на битието и все опитващи се да го надскочим. Обикновено не се получава. Но пък е толкова хубаво да се опитваш и да го преживяваш в поглед, в докосване, в пламъче на кибритена клечка… Почти като да си в Париж през нощта. Съвсем по Жак Превер. И не съвсем, защото прегръдката след това няма как да се случи. Но пък какво ти пречи да си я представиш. Ако, разбира се, имаш силата да си наясно, че с едната представа ще си останеш.

Честно казано, това е даже по-хубавото – както е при мечтите: всяка постигната мечта е загубена мечта. Всяка осъществена прегръдка е завинаги загубена наслада от предвкусване на близостта. В тази конфигурация, не по принцип. Във физиката по принцип не съществува. Както ако не съществува в историята. Любовта е химия, физика, история, всичко на куп. Част от живота. И относителна като всичко наоколо.

Това, което за теб е стремеж и бленуване, за мен е ежедневие. Не рутинно, а в движение и преобразяване, постоянна величина, която просто мени посоката си, конфигурацията на електрони, позитрони, неутрони и неутрини, но ядрото й е неизменяемо.

Edna препоръчва
Блясък, който остава - новото ни любимо червило ROUGE DIOR LACQUER

Апропо имам петица и по физика в дипломата и сигурно пропускам на теория нещо, но принципа на скачените съдове го знам на практика. Де да имах шестица, сто на сто можех да стигна по-далече от закона на Бойл-Мариот, ама тогава вместо да уча, центробежих с всичка сила, привлечена от един поглед, една усмивка, едно потрепване на волеви мускул… нали знаеш как е с наболите от снощи бради на мъжете. Физиката между теб и мъжа ми съм аз.

Толкова съм се потопила по закона на Архимед в неговите мисли и битиета, че съм изтласкала веднъж завинаги примамливата пяна, от която се раждат всякакви изящни или пищни Афродити и Венери. Закон на Архимед, мила. Неоспорим. Пък който иска – да се пеняви, няма лошо. Както няма и шанс.