Александър Петров
На полицейския разпит присъствахме аз и още двама свидетели – в текста ще ги нарека Минка и Кольо – непознати както на мен, така и помежду си, но и двамата готови на всичко, за да ме изкарат изверг.
Беше неделя, вече се беше стъмнило, когато и тримата неволно станахме участници в тричасово десеткилометрово задръстване на магистрала Хемус.
По време на разразилия се екшън, който ще опиша всеки миг, Кольо и Минка бяха спрели успоредно един на друг, но съответно в крайната лява и крайната дясна лента. Екшънът пък се разви в средното платно, 4-5 коли по-назад, затова и всеки един от тях беше видял различно нещо.
- Кольо, кажете първо Вие. Какво видяхте? – попита авторитетно сержант Георгиев.
- Бяха изминали около 40 минути, откакто бяхме в задръстването. Всички бяха изгасили двигателите на колите си и магистралата беше страховито тиха. Чуваха се само гласовете на хората, които обсъждаха какво ли се е случило. Докато си четях Edna статия на телефона, с периферното си зрение видях младежа, който в момента стои до мен, да минава покрай колата ми изключително целеустремен. 20 секунди след това се чу женски писък. Вдигнах погледа си и видях същия мъж, надвесен над отворената шофьорска врата на автомобил, 30 метра пред моя. През вратата пък се подаваше безжизнена мъжка глава с кръв по челото. Жената продължаваше да пищи и сякаш излезе от колата, но нямаше как да видя какво става от другата страна. Видях само как странният тип тръгна точно в посока на женския писък.
- Тук идва вашият ред, госпожо – обърна се сержантът към Минка – действието се е преместило точно от страната на Вашия автомобил. Какво видяхте?
- Това, което господинът каза, аз не го видях – започна Минка – но видях нещо още по-ужасно. Видях изпълненото със страх лице на младото момиче, което изскочи от колата, плюещо кръв, очевидно с разбита уста и размазан грим. Тя се строполи на земята, а този изверг се надвеси над нея и започна да разкопчава ризата си. Сякаш искаше да я довърши. За щастие хората от съседните коли реагираха бързо и моментално го обезвредиха и проснаха на земята, докато не дойдохте Вие. Жалко само, че ние сме единствените, които се съгласиха да дадат показания.
- Защото всички останали видяха, че не съм виновен, а вие сте изперкали и двамата – силно издразнен се включих аз.
- Господин Петров, успокойте се и разкажете какво се случи през вашите очи – скастри ме полицаят.
- Ако щете вярвайте, но всичко се случи заради скапания ми мобилен оператор. А едно време какви оператори имаше… Та, попаднах аз в задръстването и след като видях, че скоро няма да се отървем от този капан, реших да се обадя на близките си, за да ги предупредя, че ще се забавя. Тръгнах да набирам аз, обхват обаче нямаше. И веднага направих сценария – майка ми ще усети, че не се прибирам навреме, ще тръгне да ми звъни. Операторът ще каже, че телефонът ми е изключен, тя ще се притесни. Ще отвори новините, ще види, че на магистралата, по която пътувам, се е случила тежка катастрофа, ще се филмира, ще тръгне да ме „спасява“. Абе, все неща, които щях да си спестя, ако можех да се обадя.
Единственият вариант пред мен беше да тръгна по колите и да се моля някой да ми даде да позвъня. При първите пет коли ударих греда. Тогава видях въпросния автомобил, в който се случи това, което се случи. Отвътре се чуваше музика. Усетих някакво особено движение и си казах „Това е добър знак, хората може би са готини и си танцуват…“. Прозорците бяха затъмнени, а когато повиках „Извинете…“, никой не откликна. Не знам защо, но направих грешката да отворя шофьорската врата, за да се помоля да ми дадат да се обадя на мама. Какво видях вътре ли? На шофьорската седалка стоеше мъж с дънки, свалени до коленете, върху него с изразителни движения тип „нагоре-надолу“ се вихреше млада, чернокоса и доста красива мадама. Правеха сериозен секс.
В тази секунда ситуацията придоби неочаквани измерения. Двамата се стреснаха адски много, когато наруших акта им. Мъжът получи някакъв звезден рефлекс с неизяснена цел, при който вдигна таза си рязко нагоре. Момичето от своя страна си удари зверски главата в тавана и явно силно прехапа езика си, защото кръвта моментално започна да се стича и по двамата. Тя се разкрещя, а момчето, очевидно с панически страх от кръв, припадна. Чернокосата, крещейки, излезе от пасажерската врата, а аз й се притекох на помощ, разкопчавайки ризата си, за да й я дам да си попие кръвта. За нещастие обаче и аз имам непоносимост от кръв и също припаднах. В този ред на мисли, Минке, никой не ме е обезвреждал – хората просто ми помагаха да се свестя.
Всичката тая разправия ме наведе на две мисли – първо, не правете компромиси с мобилните си оператори и второ – не правете секс в задръстване – вредно е и ми създава излишни проблеми.
Изпращайте ми своите мнения, съвети и смахнати истории на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov!
Вижте още:
- Искам да правя секс с приятелката ти
- За малко да извикам полиция, когато разбрах, че й е нужен психиатър
- Как се справят мъжете с властните жени?
