Александър Петров
Днес ви припомняме този забавен текст на нашия автор Александър Петров, в който се разказва за важността на това жените да са гласовити по време на секс.
Проблемът беше, че не можех да почна. То как се почва при тия условия, де…
Странно ще ви се стори, но в свободното си време цикля паркети – кефи ме миризмата на лак, звукът от шкурката и фактът, че колкото и да е шумно, оставам сам с мислите си.
Един ден, докато си циклех, размишлявах какво ли още не ми се е случвало в тоя живот. Сякаш бях видял всичко и се чувствах толкова подготвен за бъдещето. Мислех главно за това, защото ми предстоеше трета среща с толкова красиво момиче, колкото не можех да си представя, че изобщо би ме погледнало. С периферното си зрение. На трета среща пък се сещате какво би могло да предстои… И предвид обстоятелствата, нормално беше да се позачудя къде нещата ще се прецакат. Представих си всички лоши сценарии и просто ги приех като потенциално продължение на вечерта.
Срещата мина изключително приятно, разказвах й вицове за коне, тя се смееше от учтивост, всичко вървеше по план. Изпратих я до тях, целунахме се пред входа, когато тя се надигна на пръсти и прошепна в ухото ми заветното „Последвай ме!“. Аз само това чаках. Без да се замисля й отвърнах „Не, ти ме последвай!“ и извадих маркер, с който написах на ръката й @alexdimpetrov. Оказа се, че имала предвид да я последвам в апартамента й.
Качихме се, сравнително кратко се поцелувахме, съблякохме се, тя легна и… до там. Просто легна по гръб и затвори очи. Само по филмите бях виждал подобно нещо – тя просто се вцепени. Все едно умря. Реших, че има нужда от още любовна игра, затова продължих да я ухажвам. Допуснах, че може да се е накривила, защото я надрасках с маркер по-рано. Тя обаче не помръдваше, беше си затворила очите и действително приличаше на мъртвец. Тогава осъзнах, че тя май наистина умира. Хора, беше сериозно положението, тя си отиваше в ръцете ми. Леко я шляпнах, а тя подскочи.
Какво правиш, бе?!
Ох.. жива си! Ама.. ти заспа малко май, а?
Как ще съм заспала, не виждаш ли колко ми е хубаво?
Абе... ако щете вярвайте, но бях виждал паркети с по-изразителни движения от нейните.
Представете си – лежах до адски красиво момиче, а в същия момент си представях как цикля паркет и колко по-приятен е звукът от шкурката пред опитите ми да накарам дърво да стене. Това се отрази и на трима ни. Разбрах, че нещата окончателно няма да станат, след като момичето невъзмутимо ме попита „Какво става, не те ли възбуждам?“. Учтиво си тръгнах.
Така се заформи поредно разочарование в любовното ми битие, но пък това ме накара да осъзная някои неща, над които не бях мислил досега. Освен, че е добре момичето да е една идея по-подвижно от стена, звуците също са изключително важен компонент от секса. Истината е, че те са като навигация за нас, мъжете. Те за нас са като Google Maps. Те са основното нещо, което ние следим, за да ви доведем до „Пристигнахте“. Пъшкайте бе, мама му стара!
Изпращайте ми своите мнения, съвети и смахнати истории на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov
Прочетете още от Александър Петров:
- Секс по време на криза – кои са най-разсейващите неща по време на любовен акт
- Първата ми тройка – уроци от живия живот
- Свирка ли е изневярата?
- Пълната уста на любовта
