Всяка Edna жена има право да чува думите, които очаква – за благодарност, от любов, или някой най-обикновен комплимент. Нашето старание заслужава това. Нашите усилия да направим любовта достъпна си струват хубавите думи.

С времето до голяма степен заприличваме на своите майки и в това няма нищо учудващо. От малки наблюдаваме как готвят в кухнята, по какъв начин чистят къщата, как се отнасят към нас в случай на нужда, за да ни окажат подкрепа. Колкото повече минава времето, толкова повече осъзнавам, че подобна трансформация е неизбежна.

Ароматите ни припомнят нашите минали дни, защото именно в мириса на определени неща съществуват спомените. Уханието на любимото ястие от детство винаги ни завръща към онази, която е всичко за нас на този свят – майката.

Дори физически да я няма, всяка майка остава близо и бди над децата си. Уверена съм, че за много неща аз трябва да благодаря именно на нея. Затова често ѝ говоря. Често намирам минути, в които мога да ѝ кажа няколко думи за света, за моето семейство, за приятелите, които с времето оредяват, но пък остават верните и истинските.

Трябва да умеем да разговаряме.

Понякога диалогът само изглежда монолог отстрани. Важно е да отворим сетивата си, за да сме спокойни, че има кой да ни чуе.

Нямам предвид хвалебствените думи. В тях няма никаква стойност, ако не са изречени от сърце. Не говоря и за безпричинните оплаквания от едно или друго. Визирам най-обикновените поводи, които всъщност осмислят целия ни живот – те трябва да бъдат поводите за нашите диалози.

Майките винаги липсват, но ние също сме майки и очакваме синовете и дъщерите ни да разговарят с нас. Не да бъдем техни изповедници, а жени, в които винаги могат да намерят подкрепа в часове на страх, безпокойство и радост.

Важно нещо са думите. Опитайте да ги изкажете, те и без това чакат да бъдат пуснати на воля от капана на вътрешното ни безпокойство.

Моята майка е най-добрата на света. Аз се старая да бъда най-добрата за своя син. Имам внучка, която някога също ще полага такова старание и в това се състои магията на живота, който живеем.

Пестим ли добрите думи на признателност, пестим любов. А това е толкова непростимо!

Още от Катето Евро:

Свят без любов е като свят без гравитация

Винаги има какво да срещнем по пътя

Наръчник на оптимиста

Ароматът на моето внуче

Как привличаме вниманието на мъжете

Нещата, с които мъжете привличат

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.

Добави ни в предпочитани източници в Google