Чували ли сте за индийския духовен учител, мистик и философ Мехер Баба? Става известен с това, че от 1925 година до края на живота си запазва пълно мълчание. Общува с останалите чрез жестове и посочване на букви от азбуката на специална дъска. Според мистика, това е единственият начин да се извисиш и откъснеш от земното за сметка на духовното. Световноизвестната песен “Don’t Worry, Be Happy” е вдъхновена от ученията на Мехер Баба, който често използвал тази фраза пред последователите си, за да им покаже, че няма от какво да се страхуват и притесняват.
Бог има човешка форма, а светът, в който живеем, е илюзия. На мен лично подобен възглед много ми допада. Не само защото смятам, че божественото се таи във всеки от нас, но и поради факта, че очите ни „избождат“ незначителните неща, не важните.
Красотата е в детайла. Сякаш в целостта си остава неуловима.
Самите ние сме богове, но не ни е дадено да го осъзнаем точно В ТОЗИ МОМЕНТ. Нужно е да направим грешки, за да се поучим от тях. Нужно е да обичаме и да загубим някого, за да осъзнаем силата на любовта. В повечето случаи думите стават неуместни. Единствено звукът на тишината изпълва време-пространството с истина, за която ставаме достойни по-късно.
Да можеш да мълчиш в компанията на някого е умение да споделяш красотата такава, каквато е.
В мълчанието на възрастните хора има особено благородство. Ден след ден се учим да се отнасяме великодушно към света, който обитаваме. Тишината знае всичко, помни всичко и по тази причина изисква опит, за да бъде успешно споделяна с друг. Вероятно затова като деца ние не спираме да се учим на думи, които после нямаме търпение да изричаме. С времето мълчим все повече – замислете се и ще видите, че е така.
Ако казаната дума е хвърленият камък, то тишината е огромната река на съзнанието, в което той пада. Иначе изразът би бил безсмислен.
Тишината е в морето и в небето, в листата на дърветата, когато поривът на вятъра не ги оставя на мира. Тишината е навсякъде около нас и ние със сигурност бавно и постепенно се учим да я уважаваме. Дали вярваме в идеите на хиндуизма, будизма и суфизма, няма никакво значение. Всяка религия познава мълчанието. Всъщност то ни прави много повече хора, отколкото думите, които разменяме помежду си.
Понякога тишината е най-желаният отговор. Отговор, който сме искали да получим с цената на всичко, докато сме се взирали в миналото, или докато нетърпеливо сме чакали друг да формулира чрез експлозия от думи. Някои хора могат да говорят завладяващо, проблемът е в това, че малцина от тях знаят кога да замълчат.
Когато намерим уют в тихото спокойствие на звездите вечер, ние сме мъдри и достойни за силата на любовта. Извън тишината не можем да проумеем самата красота. В това се състои величието на всяка тишина, която ни кара да се усмихваме.
Добави ни в предпочитани източници в Google
