Това е името на кучето ни.

Дора, която се появи в живота ни по Коледа, точно като чудо.

Редица причини ме накараха да я вземем. Но най-важната – от година децата ни искат куче. Знаейки, че отговорността ми към това създание ще е не по-малка отколкото към нов член на семейството дълго отлагах.

Сякаш имах нужда от време, откакто се роди идеята ни. Месеци на изчакване да видя дали наистина го искаме. Дали не е само моментно хрумване. Преосмислях решението ми. Колебаех се. Мислех си дали съм готова. Дали всички са.

Но тази година дъщеря ми, която още няма 5 годинки ми продиктува писмото си за Дядо Коледа, което съдържаше две поръчки: „Моля мама да ни роди още едно бебе – Дора“ и „Искам истинско кученце“.

Резултатът – две в едно!

Бебе-куче-Дора.

И знаейки колко добре е за децата да растат с домашен любимец, сякаш минусите като по-малко свободно време и още една отговорност останаха на заден план.

И уж да се съгласих най-вече, за да изпълня най-голямото желание на децата ми, а сега самата аз не мога да си представя живота ни без нея. Дора ме следва на всяка крачка.

Събува чехлата ми, за да седне директно на крака ми. Чака ме пред банята и плаче на вратата като малко дете, което не е свикнало да се разделя с майка си за дълго. Усмихва се със зъбки и изпълва всички с любов и нежност.

Знам, че кучетата не живеят дълго.

Ние всички трябва да се научим да живеем и обичаме в настоящето и да не мислим за разделите. А докато вървим към тях, да сме благодарни на всеки миг изпълнил пътя ни с радост!

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.