Мислим си, че имаме проблеми и животът ни е много стресиращ до момента, в който здравето ни не се разклати.
Рязко те заболява зъб, кръстът ти се схваща, падаш и изкълчваш глезен, чупиш крак или ръка, напипваш бучка в гърдите си и още, и още…
Хората сме ходещи тръстики - за колкото и велики да се мислим, можем да бъдем скършени от един по-силен житейски вятър.
В момента, в който нещо със здравето ни се разклати, си даваме сметка колко незначителни са били проблемите ни допреди това. И започваме да си мечтаем да трябва да се занимаваме само с битовизмите от вчера, но не и с докторските диагнози от днес.
В началото на декември - най-празничният и вълнуващ месец в годината, както се юрках да бързам за работа, за вкъщи, за пазар, за готвене, чистене, детегледане, купуване на подаръци, планиране на пътувания и какво ли още не, си мислех, че съм прекалено натоварена и напрегната. Не може ли тоя живот да ме пощади малко и да ми олекне леко, а не все да трябва да върша 1001 неща, мислех си аз, докато се обличах една сутрин и ей така, без да искам, взех, че усетих бучка под мишницата си в близост до гърдата.
Всички жени знаят какво може да означава това. Достатъчно информация се споделя по всички канали колко е ненадеен и опасен ракът на гърдата. И как винаги започва със случайно напипано топче под кожата.
Личният лекар ми даде час за преглед още в същия ден, в който се обадих. И оттам се започна чакането и мисленето, докато обаче трябва да вършиш всичките си останали ежедневни задачи и задължения.
Не можеш да се вайкаш и плачеш от притеснение, защото ще уплашиш децата, а те са още толкова малки и имат толкова нужда от теб за години напред. Тази мисъл те удря по-силно от всички останали.
Но гониш безпокойството и тревожността, като се фокусираш върху текущите задачи. Трябва да сготвиш, утре какво ще им направиш за закуска, едното има нужда от нови ботуши, а другото май се разболява, имаш ли сироп за кашлица?
Колко всъщност е хубав животът, когато имаш да се занимаваш единствено с всекидневните си задачи и ден до пладне проблеми. Какво ли не би дала сега да трябваше да мислиш само за това, а не какво ще покаже мамографията и какъв ще е животът ти след това…
Избърсваш бързо две ненадейни сълзи и си казваш, че трябва да мислиш позитивно, нищо не се знае.
Почти ти причернява, когато лекарят вика твоето име и ставаш от стола в чакалнята, за да тръгнеш към кабинета. Четвърт час по-късно, животът ти се е обърнал на 360 градуса - нищо ти няма, просто подути лимфни възли след настинка, скоро ще спаднат. Не е рак, дишай.
За 15 минути през главата ти са минали какви ли не сюжети, доста кошмарни и драматични, но ето че сега се завръщаш обратно там, където беше онзи ден - в крепко здраве, ангажирана само с проблемите, съпътстващи ежедневието на възрастните.
Колко е хубав животът всъщност! Нищо вече не изглежда толкова тегаво или страшно и изведнъж изтърканото до болка “да сме живи и здрави”, се насища със смисъл.
Нека сме живи и здрави, всичко друго не е чак толкова страшно и може да се нареди лесно.
Весели празници и нека новата година ви пощади от лекарски и болнични посещения!
Добави ни в предпочитани източници в Google
