Днес се чувствам супер и затова не отидох на работа!

30.11.2018 14:00

Събудих се днес, излязох на балкона, а навън – Раят слязъл на земята! Птичките пееха, лястовички свиваха гнездо точно над мен, слънцето печеше, а към всичко това се усещаше и приятният морски бриз, който ме лъхаше от гледащата към плажа тераса на къщата ми. Лятната отпуска тъкмо бе започнала, а най-сериозният ми ангажимент за днес беше да отида на плаж.

Отидох.

Потопих се, но изведнъж немислимото се случи. Попаднах във водовъртеж. Започнах да викам, спасители обаче нямаше. Загубих съзнание, но някак продължих да усещам. Да усещам, че може би е дошло и моето време….

…да се събудя

Станах – вече наистина. Един гарван грачеше пред прозореца на тавана, в който живея, слънце нямаше, а единственият ми ангажимент днес беше… да свърша работата на целия свят.

„Да, ама… не!“

Вълна позитивизъм ме обзе веднага щом направих традиционния преглед на печата. Знаете ли какъв ден бил днес? – „Денят, в който да не отидеш на работа, просто защото се чувстваш супер“. Такъв ден наистина съществува и е точно днес, проверете, ако не вярвате. Та… зачетох се аз и ето какво бяха написали хората:

„Не е ли срамота да отсъствате от работа само, когато сте болни и да си прахосвате почивния ден, подсмърчайки и мерейки си температурата. Не е ли по-яко да си останете вкъщи просто, защото се чувствате супер, за да се наспите най-после, да се забавлявате и да си почивате? Днес е този ден!“

Още от Авторите

Ама, разбира се! Всичко това ми прозвуча адски логично в този момент (може би от водовъртежа, който бях преживял в просъница). И предвид крайно натоварените и напрегнати дни в работата, които имах и които тепърва предстояха, изпълнени с крайни срокове и високи очаквания, реших, че днес напълно заслужено трябва да почета този ден. Защото празниците и обичаите са за това, за да се спазват! Веднага взех телефона и се обадих на шефката ми.

- Добро утро! Как е, как са нещата на работа? – с нелепа ведрост я попитах.
- Зле.
- Аа, много работа, а?
- Да, казвай бързо какво има и малко по-рано ела днес, ако можеш, защото нещата са сериозни!
- Ами, виж сега, то нещата са така, че аз днес няма да дойда на работа…
- Как така, болен ли си?
- Не, супер съм, просто реших да си остана вкъщи, за да си почина, че знаеш ли какъв майтап?! Чета аз новините тая сутрин и гледам – днес бил официалният ден, в който да не ходиш на работа и да си останеш вкъщи просто, за да си отпочинеш и да се насладиш на домашния уют.
- Ейй, супер! – въодушеви се шефката ми.
- Нали!
- Да. А знаеш ли още какъв ден е днес? Официалният ден, в който вече си уволнен.
- Как така?
- Ей, така, да можеш много хубаво да си се насладиш на уюта.

Никъде в интернет не пишеше да съществува такъв ден, в който да те уволняват, но.. щом шефката казва, значи е така.

Чудите ли са защо написах всичко това?

Замисляли ли сте се колко е кратък е животът и колко неща, които не харесваме, правим, докато го живеем. И замисляли ли сте се какво постигаме, докато ги правим тия неща? Евентуално някакви пари под формата на заплата, нищо друго. А, както знаем всички, заплатата така или иначе никога не стига, колкото и да е тя.

Затова аз стигнах до следното заключение – живей и работи така, че като се обадиш на шефа ти и му изръсиш подобна простотия, като тази по-горе, да реагира по ето този начин:

Изпращайте ми своите мнения, съвети и смахнати истории на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov!