Като дете никога не можех да разбера какво толкова интересно и важно има в новините. Даже мога да кажа, че това беше една от най-досадните части от деня – когато родителите ми пускаха телевизора и задължително казваха “Шшшшш, тихо, почват новините!”
Едва издържах мъчението да слушам някакви невероятно непонятни и още по-скучни неща, а за капак трябваше да изтърпя и спортната емисия. Тя поне беше кратка.
Честно казано, това ми отношение към централната информационна емисия се задържа доста години и след като вече не бях дете. Не можех да си представя сценарий, в който аз доброволно си пускам новини. Имаше други къде-къде по-приятни и приемливи начини за информиране, като четене на онлайн новинарски сайтове, например.
Друго неразбираемо за мен явление беше навикът на нашите да си сипват вечер по едно малко алкохолно питие.
Докато бях дете, възприемах алкохола като потресаващо ужасна на мирис и вкус течност, а по време на тийнейджърството и 20-те ми години не разбирах как така може да изпиеш само едно и то малко. И изобщо какво му беше забавното да ближеш два пръста ракия или уиски вкъщи с вечерята и новините. Къде-къде по-вълнуващо беше да се наливаш с безобразни количества съмнителен алкохол в задушни заведения, докато музиката трещи на макс и всички си крещят, за да се чуят. Концепцията на консумиране на скромни количества в домашна и спокойна обстановка ми се виждаше точно толкова скучна, колкото и гледането на новините вечер.
Но животът винаги намира своите начини да ни промени нагласите и при мен метаморфозата започна с приближаването към 3-те. Неусетно се беше случило така, че сутрин вместо музика, пусках сутрешния блок за фон, докато се оправям за работа. Постепенно започнах да се чувствам по-любопитна и критично настроена към това, което се случва по света и у нас, особено в политически аспект.
И ето ме сега в средата на 30-те, когато да седна вечер до мъжа си на дивана вкъщи, да си пуснем новините и да си кажем наздраве с два пръста уиски в чашите, ми е целта за деня. Вече не ми се вижда скучно, а точно обратното - за мен това е прекрасен начин да отпочина и да си събера мислите обратно в главата след преситения със задачи, тичане и стрес ден. Отделно на това (и за мой ужас) новините са ми интересни! Любопитно ми е да следя какво се е случвало, какво да очаквам и какво е добре да знам за случващото се в държавата и извън нея.
Обаче най-сигурното доказателство, че вече не съм безгрижна девойка и се превръщам в родителите ми е, че репликирам на телевизора… Точно както старите хора правят - опонират на политици и водещи на екрана от дивана вкъщи.
Е, на няколко пъти се улавям да правя същото и от това по-ясен сигнал, че остарявам, надали има.
Но знаете ли какво - не ми пука особено, да не кажа никак. Съвсем нормално е хората да преминаваме през различни периоди в живота си, да преживяваме личностни метаморфози и да не сме същите като от преди 10-20 или дори 30 години. Изменяме се не само визуално, но и по характер, вкус и предпочитания, което е изцяло в реда на нещата. Пък и как иначе бихме могли да се обърнем назад към себе си и старото си Аз и да си кажем “леле, какво съм си мислел изобщо тогава”.
Така че налейте си тази вечер едно малко и вдигнете наздравица за промяната, че без нея животът ни щеше да е потресаващо скучен.
