Рано или късно всички ще бъдем съдени. Без да влагам и капка библейски смисъл, нищо не остава незабелязано и всеки от нас в даден момент се изправя пред самия себе си. Огледалото на истината никога не заблуждва. Тя има свойството дълго да бъде пазена в тайна, но винаги идва момент, в който се явява в целия си блясък.
Съществуваме в несигурен свят, в който егоизмът има все по-водеща роля. Жаждата за успех, стремежът да търсим щастие в материалното ни отдалечава от добротата, а само чрез нея можем да се докоснем до предствата за щастие.
Когато поставяме себе си на първо място, ние сами се лишаваме от възможността да бъдем харесвани и да се превърнем в обект на желание.
Любовта и себичността не могат да бъдат на едно място едновременно.
Понякога трябва да сме свидетели на случка, която да ни разтърси, която да ни накара да прогледнем. Стане ли се нещо трагично с наш познат, бързо осъзнаваме крехкостта на живота и си даваме сметка, че всяко посрещнато утро е повод за неповторим възторг.
Съвсем наскоро старец на 93 буквално се преби в един от неугледните столични подлези на булевард „България“. Удари си лошо главата, а вероятно тазобедрената му става беше счупена. Няколко души се втурнахме да помогнем с каквото можем и докато чакахме да дойде линейка, старецът с едва доловима усмивка благодареше за отзивчивостта. Очите му блещукаха като малки светлинки в тъмнината, събрали в едно болката и признателността.
В подобни мигове разбираш красотата на живота, защото човешко същество със собствено богато минало гледа право към теб и в този миг точно ти си огледалото, от което се нуждае. Ставаш свидетел на детство, което си е отишло преди много, много години, което обаче никога не те е забравя. Свидетел си на първа целувка и първа любов, които са те насочвали по пътя към неизбежната старост. Разбираш, че няма нищо по-важно на света от това да даваш и да получава любов.
Останалото, както казваше дядо ми, е лъжа и измама.
Този свят продължава бясно да се върти около себе си, но той не може да промени природните закони на вселената. Земята е безкрайна въртележка и не се интересува дали ни харесва или не. Независимо от всичко, имаме уникалната възможност да поглеждаме нагоре към звездите, да се радваме на слънцето и на вятъра, който вее косите ни, да се любуваме на есенния листопад, който със сигурност изпитва романтична тъга по шумните вълни на морето.
Ето защо, ако в отражението на огледалото любовта стои до нас, нищо не е било напразно. Тя не може да лъже – също като очите на стареца, когото едва ли ще мога някога да забравя.
