Каквото има да се случи, то ще се случи. Подобни постулати изглеждат банални, но по своята същност те онагледяват простите принципи на живота. Последният е колкото сложен, толкова и предсказуем.
Животът е всичко онова, което обикновено си представяме по коренно различен начин.
Недоволни от това, което имаме, искаме онова, което не ни е писано да притежаваме. Чуждата любов е по-романтична. Апартаментът на някого винаги е по-голям или по-слънчев. Междувременно сезоните се менят, а ние трупаме годините върху раменете си, които натежават все повече, докато осъзнаваме, че сме пропуснали най-ценните удоволствия: да изпитаме радост и да отделим всяка свободна минута, за да изпитаме благодарност за това, което сме.
Да харесваш себе си, е предпоставка за щастие. Вторачвайки се в чуждите животи, чарът на нашия собствен живот остава заключен между стените на съмненията и страха. Изисква се смелост да се обозначиш за света такъв, какъвто си.
Затова е нужно веднага да променим отношението си към всичко, което ни заобикаля. Затова е нужно да обичаме СЕГА!
Именно сега е шансът да не изпитваме съжаление утре. Бъдещето е несигурно събитие, така че плановете неусетно се превръщат в оправдание за нашите действия и бездействие. Любовта е глагол. Многоточията убиват бавно, но сигурно.
След точката на всяка стара история започва новият абзац на друга. В това се състои смисълът да гледаме с оптимизъм на всяка следваща секунда, която ще изпълни белите ни дробове с въздуха на мирозданието. Не заслужаваме да бъдем жертви на самите себе си. Няма сила, която да оправдае инертността, на която се обричаме сами.
Сега, докато осъзнаваме, че природата ни лишава от право на пролет, нямаме право да роптаем срещу лятото. Жегата е част от живота – точно толкова, колкото разлистеното дърво, под чиято сянка също можем да изпитаме блаженство. Всичко се свежда до възприятията ни. Всичко зависи единствено от нас.
Преди да настъпи краят има да се случат още хиляди незабравими неща. Пролетта е в душите ни, където вишните могат да цъфтят неопределено време.
Зимата на нашето недоволство със сигурност настанява пустотата там. Никой не обича оголените дървета, сковани от студ. Макар и те да са част от живота. Макар и те да имат своето право на секунда вечност.
За още полезни и практични статии харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
За още интересни материали изтеглете нашето мобилно приложение ТУК
Последвай ни и в Инстаграм ТУК!
Oще от Добромир Банев:
- Градът извън трите билборда
- Очите помнят
- Замълчи, замълчи...
- Романтиката, която ни липсва
- Лесно е да бъдеш лош с останалите, когато не изпитваш любов към самия себе си
- Когато сънувам любовта, нищо друго няма значение...
