Да готвя или да не готвя – ето това е въпросът

Ива Екимова
Снимка: Личен архив

Нека да видим. Две години и половина от живота ми ще преминат в готвене.

Две години и половина, в които мога да прочета 100 книги, да се видя хиляди пъти с приятелките си, да посeтя места, за които в женските списания пише, че е задължително да видя преди да навърша 43. И сега статистически се оказва, че цялото това време ще прекарам край печката, а социологическите проучвания сочат, че мъжът до мен, ако такъв съществуваше, изобщо не се отговаря на моето темпо, де.

Но нека започнем готвенето по рецептурник.

Никак, ама никак не можех да готвя, когато се омъжих за първи път. 70-те квадрата, които деляхме с майката на първия ми съпруг съвсем не бяха достатъчни за две готвачки в кухнята. В началото го приемах като благословия.

Един ден реших, че може би е време да сготвя нещо. Бяха минали около 18 месеца от церемониалното ни вричане  и смятах, че е време да блесна с кулинарни умения каквито всъщност не притежавах. Един ден избягах от работа много по-рано от допустимото и когато се прибрах, свекървата вече беше отметнала салатата и основното.

Реших, че десертът е моя територия, но тесният кухненски бокс се оказа крайно негостоприемен за оскъдните ми умения. Дали тъкмо заради тях или поради друго, бракът ни не просществува дълго.

Виж, вторият ми съпруг ме обзаведе с широка кухня и разбира се, втора свекърва – изумителна кулинарка. Присъствието й в семейния ми живот бе истинска благодат. Неприятното в тази ситуация бе състезанието с нея около печката – олимпийски тръст, в който винаги бях губеща.

В тълковния речник срещу амбиция е поставена моя снимка. За съжаление скръбният ми лик не присъства в нито една кулинарна книга. В пороя от хвалебствия на гозбите бабини аз не присъствах и като млада булка, у мен това създаваше напрежение и хъс за победа.

По-късно, когато на свой ред се превърнах в майка, реших, че е крайно време да изместя в битката на син терен.

Въоръжена с чушки, домати, бульони, посуда, домакински уреди и всички елементи от стратегията blue ocean, която повелява да не влизаш на терена на сблъсък, който врага вадее по-добре от теб. Вследствие на цялата тази подготовка, пюретата от тиква, броколи, по-късно месото, подходящо за първото захранване, се превърнаха в сцена на моята звездна кулинария.

С растенето на зъби, менюто набъбна до неочаквани размери, в които една сутрин просто се събудих над печката, готвейки няколко различни гозби, които да отговарят на следните изисквания: тези на отрочето и онези на другите му роднини. За да е още по-интересно, всички те имаха различни от нашите вкусови рецептори и удовлетворяването им бе сезифовско усилие, което се търкаляше по изпънатите улеи нервните ми струни.

Години по-късно се заредиха вечери, в които декорацията на масата надминаваше вкусовите качества на сервираното. Кулминацията беше знаменитите ми кюфтета по бабина  рецепта, с които развалих уютната семейна атмосфера за седмици наред, само защото се оказаха по-добри от тези на баба.

Една вечер се наложи да вадя ситно нарязания лук от салата по рецепта на Иван Звездев само защото следващите часове се очертаваха светски, а дъхът на лук някак не се вписваше в хай-лайф атмосферата на града.

Изминаха още няколоко години, в които осъзнах, че гледам повече кулинарни предавания, отколкото европейски филми, а обемът на библиотеката застрашително набъбваше откъм кулинарните произведения за сметка на художествените. Биляна Йотовска, Изабел Алиенде, Елиф Шафак и Питър Мейл надничаха от страниците на микса с рецепти, а Карлос Кастанеда, Халед Хюсейни и Иво Иванов кротко чакаха реда си, защото прекрасно знаеха, че един ден просто ще ми писне.

„Готварската книга на отчаяните съпруги” сложи тържествената точка на готварския процес. Е, и стърчането ми в траекторията между печката и масата катализира отказа ми да готвя, докато един ден просто получих тотална кулинарна амнезия.

Изпитвам ли чувство за вина? Естествено!

Искам да готвя за дъщеря си и за себе си. Искам да попивам уханието на подправки от личната ми градина с розмарин, мента, чубрица и босилек. Но двете години и половина над печката ми се виждат много дълго време. Предпочитам да се разхождам с дъщеря си, да четем заедно или да се посветим на спорт, в който да сме заедно. Затова забравих умишлено всичко, което до този момент ме движеше в създаването на уютна домашна атмосфера.

Дали дъщеря ми ще си поръча пица, или ще си приготви сама спагети? Все някога ще се наложи сама да вари зеленчуците и пасира пюретата за собственотото си дете. Слава Богу, тогава ще съм щастлива, спокойна, свободна баба, която ще пържи кюфтета, а „бабината рецепта” – това ще съм аз.

Дотогава любимият ми ресторант отговаря на 0888********: „Добър вечер, дали бих ви затруднила да ми доставите у дома супа буябес, морски дявол с картофи и зеленчуци и сорбе от малина по оригинална френска рецепта, моля.”

Благодаря!

Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кой е любимият ви герой от "Приятели"?

Оферти