Да си дойдем на думата. Гледаш профилни снимки във фейсбук или се разминаваш със сурово изглеждащи мъже. Направо неустоими - като природни закони. То изсечено лице, нетрепващ поглед, очилата модерни, ходи тежко, гъзар. Фигурата – перфектна, тренирана, ходи на фитнес, на сауна, абе, ходи на всякъде. Той има „самоуважение към себе си“, защото иначе не можело и другите да го уважават. Модата – перфектна, абе всичко му е перфектно. И ти се разтичаш. И си казваш – искам този мъж!
И изведнъж нещо се счупва. Мъжете, които много искат да изглеждат като мъже от стомана, не вярват достатъчно, че са мъже от стомана. Какво се счупва? Ми, този силен мъж с характер се оказва едно чупливо и ранимо момченце. Нещо имал тежко в миналото. Разбира се, че не е имал нищо тежко в миналото. Обикновено минало, но в неговите очи – драма. Майка му нещо имала много изисквания към него, излизал от бедно семейство, бащата бил много силна и авторитетна фигура в семейството и нашият с неустоимия поглед, умело скрит зад безразличие и гъзарски слънчеви очила, крие болка. Миличкия...
Пълно е с такива. Какво виждаме? Нали го описах по-горе, преди да се окаже колко раним и очакващ подкрепа лигльо се оказва гъзарят. Какво се оказва – ми, това, което описах след описанието на неустоимата и леко безразлична външност.
От къде идва това? От миналото и липсата на характер. Някой някога е казал на някого – ти си велик, мойто момче. Ти си изключителен, направо фантастичен, коя ли принцеса е достойна за теб!? Принцът е получавал всичко, за което си помисли, поиска и може да се купи, с изключение на базови ценности, които не се виждат, а си личат и не се продават по магазините. Интелект, доброта, емпатия, оправност, увереност, че си ценен и без дрънкулки – абе, такива неща. Така гъзарят расте с много дефицити и на много стероиди. Понеже привлича посредствени мацки покрай себе си, дефицитите и стероидите продължават, защото при сблъсъка на посредственост с посредственост се ражда още по-голяма посредственост. Тоест посредствена връзка, в която всичко е посредствено.
Разбира се, че не трябва да съдим хората. Нито тези, които харесват хората, които не трябва да съдим. Аз само предупреждавам. Чупливият мъж от стомана много бързо се оказва, че е повече чуплив, отколкото от стомана. Бонусът, че е кух и че в него или няма нищо, или има само драма, също идва бързо. Най-често този мъж не е постигнал нищо, освен ако за теб е нещо, че е завършил училище, после УНСС и после е отишъл барман в Испания.
Ако е тук или ако се върне, а той ще се върне, няма да работи, защото „няма да им работи за 1000 лева“. Ще дава апартамента на техните под наем. Разбира се, че няма да е активен. Ти ще го оправдаваш, че „какво като не е активен!? Медал ли ще му дадат, ако работи на сто места?“ Не, бе, няма. Ама поне да работи на едно. Поне да прави нещо. Не всичко. Нещо. А когато спиш до десет, гледаш фейса до 12:00, после си на фитнес до 13:00, а после „по кафетата“ до 16:00 – не правиш нищо.
Чупливият мъж от стомана е много страхлив. Той не се обвързва, защото няма капацитет да дава и го е страх да не го зарежат. Плаши се от деца, защото иска „да си поживее“. Страхува се от силни думи, страхува се от жестове, страхува се от всичко. Не прави нищо, защото или „не е негова работа“ или е „женска работа“.
Един ден ти се събуждаш и си казваш – аз какво правя с този? И по-важното – аз каква съм на този? Майка, сестра, любовница, приятелка, която го разбира и подкрепя в зависимост от моментните състояния на чупливия мъж от стомана.
Един ден ти си се събуждаш и си даваш сметка, че ти си мъжът, а той е чупливият. И си казваш – а, нема нужда!
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
Още от автора:
- Ние сме лигльовци, отвратителни лигльовци!
- Защо гласувам за себе си
- 14 години робство или кога порастват децата ни
- Какво ще правят принцесите през септември. И след това
- Подценената драма на зарязаната дама
