Човещината като необходимост

иван ласкин
Снимка:

Росен Карамфилов

„Не скърбя за Иван Ласкин” – ревнаха моралистите, които навярно никога не са близвали алкохол през живота си. Нахвърлиха се като кучета върху поредната чиста и искрена душа, отишла си от тоя свят. Изляха презрението си върху един човек, който вече няма как да им отвърне. Показаха колко са безчувствени. Защото поне малко хуманност, мъничко уважение ако имаше у тях, просто щяха да си затворят устите. Те и това не сториха. Не се спряха даже и пред трагедията.

После не се чудете защо гениите на България умират. Докато ги мразим и не ги разбираме – все ще е така. Приживе Иван винаги се е защитавал сам. Сега кой ще го защити? Сега кой ще застане на негова страна? Как можеш да обясниш на слепеца кои са цветовете на дъгата, след като той не може да ги види? Никак. Само ще си изгубиш времето.

Иван ласкин
Снимка:

Целта ми с тази статия е следната – да разясня някои неща. За алкохолизма, артистизма и връзката помежду им. Има такава връзка. Тя е тънка като червена нишка от коприна и здрава като стомана. Няма кой да ме убеди, че алкохолизмът е оправдание за слаба воля. Няма кой да ме убеди, че алкохолиците са мрънкачи, които от хубаво треперят целите, получават абстиненции, тремори и така нататък. Ще речете – сами са си виновни! Да не са пили толкоз! А причините за тяхното пиене интересуват ли ви изобщо? Касае ли ви поводът за тяхната тъга? Надали. Защо пък да ви касае? Така е – това си е техният кръст и те трябва да си го носят! За всекиго неговият кръст тежи най-много. Спомних си за една притча по тоя повод. Бих искал да я споделя с вас.

Живял някога един мъж. Веднъж му се наложило да прекоси обширно поле. Той вървял дълго и страшно се изморил. С последни сили се строполил на земята и рекъл на Бог:
- Господи, кръстът, който нося, е прекалено тежък. Не мога да продължа напред!
- Добре, сине. В такъв случай се откажи от своя кръст и си избери някой друг от кръстовете, които се крият зад тази врата.
Измореният мъж се отказал от своя кръст и отворил вратата, зад която го чакали най-различни други кръстове. Разгледал той всички и забелязал, че те са много големи. В крайна сметка се спрял на едно много малко кръстче, което стояло встрани от другите.
- Избирам да взема този кръст! – рекъл човекът.
- Но, сине, това е точно кръстът, който ти тежеше и от който ти се отказа преди малко! – изненадал се Бог.

Дано сте разбрали поуката. Всеки със своята съдба. Всеки със своите решения и пътища. Да, прави сте – наливането с водка не те прави актьор. То ти помага да понесеш бремето на своя талант, без гръбнакът ти да се скърши. То е катализатор. Защото колкото повече си артист – толкова повече чувстваш острите ръбове на тъпата действителност. Нарича се свръхчувствителност.

От това си отидоха не един и двама. Жертви на театъра или на своят собствен избор. Необятните духове, на които им бе тясно в телата им. Примери: Чочо Попйорданов, Кирил Варийски, Стоян Камбарев, Катя Паскалева, Андрей Баташов. И още безброй други. Нека замълчим в тяхна памет. Нека проявим уважение. Ако не пред изкуството – то поне пред смъртта. Човешко е.

Прочетете още:

Сбогуване с лошото момче на българския театър

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

На коя филмова героиня се оприличавате най-много?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент