Сбогуване с лошото момче на българския театър

иван ласкин
Снимка:

Росен Карамфилов

Мрачен ден. Отиде си Иван Ласкин. Лошото момче на българския театър. Един голям актьор и още по-голям човек. Остър в изказванията си. Рязък и директен. Груб, ако щете. Но винаги истински. Твърде е лесно да си угоден на обществото. Твърде е трудно да се внедриш в него. Особено, ако имаш сетива за действителността. Иван не можа да се примири. С безизходицата. С тъпотата. С блатото, в което народа очакваше от него да заплува, докато той просто стоеше на сушата с чаша двойно уиски в ръка.

Поредният алкохолик, видели сме много такива! – това ще си помислят немалка част от хората и просто ще подминат новината за неговата кончина. Съжалявам ги горчиво. Не искам дори да им казвам нищо. Бих ги посъветвал да изгледат поне един филм с него, или хайде – да не е филм – поне няколко интервюта, да прочетат няколко от статусите му във фейсбук – тия върховни изблици на бунт към нередностите. Тия вулкани от романтика към любимата му. Само мъж със сърце може да напише такива думи:

„Знам, че си от Беломорска Тракия. Знам, че си по- красива от поне двайсет световни актриси взети заедно. Знам, че величието на прошката ти и яростта на любовта ти са най-ценното в живота ми! Дори горската мъгла, в която се намирам в момента, някъде под връх Баба, ме гали с твоите пръсти....три часа... и ми липсваш. Повече от горската мъгла. На добър час, момиче....просто исках да го споделя с приятели и се ядосвам, че с мокри ръкавици се пише трудно. Ще ти донеса дъбово клонче.........Направил съм кафе. Наспи се и го изпий изстинало. На добър час....И мъглата стана по-гъста и пак ме погали с твоите пръсти....”

Иван ласкин
Снимка:

Поклон пред тая любов. Наистина – поклон! Всеки може да обича, когато всичко е розово и хубаво. Малцина продължават да се обичат дълго, след като бездната се разтвори под краката им и ги погълне. Всеотдайност се нарича това. Да останеш до своя избор, дори когато няма изход.

Да – Иван Ласкин не бе светец. Да – Иван Ласкин пиеше. Да – не можа да спре. Да – направи грешки. Но нима ние сме безгрешни? Ние – тия, които го съдят. Сещам се какво каза той веднъж пред една медия. Цитирам по памет:

„Когато сочиш някого с пръст – останалите четири сочат към теб.”

Нека го изпратим с аплодисменти. Такива, каквито той заслужава. Дълги и нестихващи, като порой през есента. Ще се чувства отсъствието ти, боецо! Честността ти беше нужна в това лъжовно време. Нямам какво повече да добавя.

 

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кой е любимият ви герой от "Приятели"?

Оферти