Има няколко периода в годината, в които се питам дали все пак не сме една кампанийна нация. Освен всички други квалификации, медийно и дипломатически пришити ни по мярка или с бели конци.

Има дни, в които се появяват герои, както и такива, в които героите спят, хербаризирани до следващата шумна кампания ”Еди кой си на годината”.

Спасяваме деца, животни, бедни, гладни, отхвърлени най-често когато срокът на годност на героизма ни е  изтекъл преди два месеца.

Далеч съм от назидателния морал, но някак не мога да се отърся от горчивия вкус на показната ценностна система.

И в работата си и в личния живот вярвам, че изграждането ни като стойностни човеци е ежедневен процес и той се визуализира предимно в делата ни. 

Всеки ден! Не днес, не утре, не по Коледа, Великден, денят на жената, бащата, майката или бабата. Вярно, че възпитанието ни също е процес, но за съжаление индивидуален и често неподвластен.

Ето защо в края на отиващата си година и на прага на следващата, искам да благодаря на всичките си учители. В рамките на един месец, няколко пъти ме попитаха какъв е учителят на бъдещето, как изглежда класната стая на бъдещето и т.н. на бъдещето.

За мен учителят от бъдещето и учителят от миналото не се различават. Това е така, защото и двамата имат Edna и съща цел – да вдъхнат на учениците любов към знанието, да ги вдъхновят с радост и усърдие да попиват историята, литературата, езика, математиката. Разликата е в инструментите, които използват.

Тебеширът еволюира в интеарктивна мишка, а класната стая с чинове се превръща във виртуална зала. Светът се променя и това не е защото сме лоши или грешни и имаме нужда от промяна.

Промяната е естествен процес на израстване и винаги е за добро. Дори да промениш нещо, което може да се окаже грешка – впоследствие се преструктурира в ценен опит, нужен за по-добро развитие. Затова искам да благодаря на учителите си. На тези всеотдайни, честни и добри хора, които неуморно и с усмивка, държейки ме за ръка, ме водиха по трудния път, без да се страхуват, че и те, и аз бихме могли да сгрешим.

Искам да благодаря за вечната усмивка на г-жа Живкова, която не се сърдеше, че математиката не е любимият ми предмет. Благодаря на г-жа Цочева за монашеското търпение, на г-жа Комарова за великолепния език, който днес е моя професия, на г-жа Милкова за енергията и вдъхновението, на г-жа Аризанова за строгостта и дисциплината.

На всички госпожи и господа, чиито лица съм запечатала в спомените си. Както и тези избледнели с времето. Където и да сте -  поклон и благодаря! Мисля за вас не само в Деня на народните будители, на 24 май и 15 септември.

Мисля за вас и ви прегръщам с огромна благодарност и надежда. Надеждата, че учителите на дъщеря ми приличат поне малко на вас. Надеждата, че учителите на бъдещето сте вие – всеотдайни, неуморни, грижовни и вдъхновяващи. Благодаря ви!

Честита Коледа – дано ви е светла, топла и пълна с любов!

Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.