Благодаря ти, че ми позволяваш!

05.05.2019 12:00

Страхотен си! Едва ли има друг като теб, въпреки че май не си съвсем единствен. Ти ми даваш пълна свобода. Каквото и да предложа или направя – приемаш. С лекота и усмивка. Много си сладък, направо да те схруска човек. Позволяваш ми да се грижа за кучето ти. Да го разхождам сутрин, докато още спиш. Да направя кафе, преди да отида на работа и да ти го оставя на поддържащ постоянен режим, та да си го изпиеш горещо, когато станеш.

Позволяваш ми и да ти оставя двата кроасана, които съм купила, докато разхождам песа, но никога не ми остава време да изям единия. Позволяваш ми да прекарвам целия ден в офиса, а даже по някой път ми позволяваш да прескоча в обедната почивка и да ти донеса топъл обяд от ресторанта на ъгъла, ако не съм сготвила вечерта. Защото и това ми позволяваш – да стъкмя супичка за нервния ти стомах и някоя яхнийка, че мъж само със гола супа не се храни, я.

За пръв път от 83 г. Юпитер и Уран се срещат в Телец: какви изненади очакват всяка зодия
На фокус

Позволяваш ми в неделя да ти бръмча с прахосмукачката и да ти се пречкам пред телевизора точно когато гледаш всичките седмични серии на любимия си комедиен филм. Позволяваш ми да събирам от пода чорапите ти, от спалнята ризите и фанелките, от коридора пуловерите, винаги свалени с обърнати ръкави, и да ги хвърлям в пералнята, а след това даже ми позволяваш да простирам, въпреки че прането ти пречи да се любуваш на хубавия пейзаж към съседния блок. Позволяваш ми да купувам билети за театър или концерт и даже се съгласяваш да ме придружиш.

Позволяваш ми да вечеряме навън и да платя сметката. Позволяваш ми да плащам по принцип всички сметки – ток, парно, вода, интернет, дори джиесема ти. Тъй и тъй плащам моя, нали? Ми да. Позволяваш ми да ходим на гости у твои приятели и да купувам шоколади за децата им, бутилка питие за домакина и цветя за домакинята. Позволяваш ми да оставя ти да поднесеш цветята. Позволяваш ми да ходя на гости у свои приятели, без да ме придружиш, защото нали, какво ще правиш там, само ще ми завиждат за Твое Великолепие. Позволяваш ми да работя на масата в кухнята, защото ти си разхвърлял боите и платната си из целия хол, макар ателието ти да е съвсем свободно, с картина на триножника от миналата година, незавършена и незавършима.

Позволяваш ми да бъда твое вдъхновение. Позволяваш ми да се грижа за родителите ти, да им зареждам хладилника и да ги водя на лекари, защото сестра ти е омъжена за някакъв пълен лешпер, дето не й позволява такива неща, а си харчи парите да я води на почивка в чужбина. Позволяваш ми обаче аз да резервирам хотел на морето и си прекарваш чудесно там, без да мрънкаш много, че не е петзвезден и басейнът е само един за всички.

Позволяваш ми аз да се разправям с майсторите, които сменят щранговете и с майсторите, които ремонтират банята, като се тюхкаш, че бива ли да ми взимат толкова пари за една нищо работа. Позволяваш ми да те обичам. Сигурно и да те обожавам ще ми позволиш, ако поискам. И да ти повтарям, че си гениален ще ми позволиш, сигурна съм. И да съм ти благодарна. За… абе за всичко. Защото ти всичко ми позволяваш. Благодаря ти! Наистина ти благодаря!

След като получих всичките ти тези позволения, на третия месец просто ти оставих ключа на масата в хола и никога повече не позволих да ми позволяваш каквото и да било. Дори да ти видя очите. Сега не ми позволяват нищичко, освен да ме обичат, както един Мъж обича една Жена. И ми е толкова хубаво, че всеки ден ти благодаря!

Ако не ми беше позволявал всичко изброено, сигурно още щях да си навивам часовника за 5:30, та да мога да разходя кучето ти. Дано си го научил поне да ти носи пантофите.