Александър Петров
Винаги съм казвал на хората около мен, че зад това тяло на Зевс всъщност се крие една нежна и страхлива душа. Доскоро се чудех защо получавам единствено присмех при тези си думи – заради нежната душа или заради зевското тяло… Е, следващата история ми даде горчивия отговор.
За първи път от старта на съвместното съжителство с приятелката ми, балдъзата, демек сестра й, ни дойде на гости. Докато разглеждаше апартамента, логично й направиха впечатление двойните комарници с буферна зона помежду им и тройно уплътнената мрежа на всеки от тях. Т.е., за да си го представите по-добре, на един прозорец или балконска врата се падаха по два комарника, всеки от тях допълнително подсилен с още мрежа. Момичето реагира като всеки, който е виждал тази антинасекомна крепост:
„Абе, вие какво имате в тоя квартал – комари или дракони?“
„Не. Имаме Palomena prasina – неприкрито разтревожен отвърнах аз, държейки комарника, водещ към терасата, при опита на балдъзата да го отвори. – У нас на балкона през лятото се излиза само в краен случай. Имаш ли някаква работа на него сега?“
„Да. Искам да видя тази Palomena prasina дето вирее тука, толкова ли е страшна, че така си се барикадирал!“
„Да беше една… Но те са стотици!“
„Я, чакай малко – сепна се тя, явно вече видяла в телефона си какво значи Palomena prasina. – Да не би да те е страх от миризливки?“
Така го каза, сякаш трябваше да отвърна: „Не, бе, глупости, как ще ме е страх!“ А, всъщност не комарници – бункер бях готов да си направя, за да стоя в него през лятото, стига да не се налага да се срещам с тия зелените, гадните, миришещите.
Държа да отбележа обаче, че ентомофобията ми не е насочена към всякаква летяща гад, а е строго профилирана към пеломените или прасините, или както там са го измислили латинците. Много добре помня и как се породи този страх… Беше лятна нощ в четвърти клас. Действието се разви около пета фаза на съня ми, когато се сънува активно. Помня дори конкретния сън:
Лежах на бял облак, а Виолета ме галеше по врата с перо от фламинго.
Виолета беше училищното ми гадже по това време. Имах гадже и за в квартала.
Та… сънувах си аз розовото перо в пухкав облак, когато в един момент се събудих със странно усещане – гъделичкането не спираше. Инстинктивно докоснах врата си и напипах нещо, непринадлежащо към тялото ми, но определено намиращо се на него. Панически го отделих от себе си, а нещото се разхвърча из стаята. Това беше особено стресиращ момент за мен, защото все още бях сънен и неадекватен, беше тъмно, а единственото, което чувах, беше натрапчиво жужене, наподобяващо тример. В началото си помислих, че е прилеп или поне птеродактил, а когато светнах лампата разбрах следното – оттук насетне няма да се чувствам комфортно сред миризливки.
Този спомен мина през главата ми за части от секундата – време, в което се отплеснах от обичайното си занимание да се опитвам да опазя дома си от хвърчащи зелени неща. Това беше секунда невнимание, която обаче беше достатъчна за сестрата на русото чудо сякаш напук да отвори двойния комарник.
С бързината на леопард в стаята влетя гадна зелена миризливка, сякаш с дни чакала в засада, за да ме стресира. Следващото, което помня е как съм се качил на плота с чехъл в ръка и панически се опитвам да убия хвърчащата prasina. За зъл ужас при един от иначе перфектните си форхенди някак успях да си пресрещна малкия пръст на ръката, в която нямаше чехъл… Гений. Докато кълнях всичко живо, с периферията видях как балдъзата спокойно протегна ръка към тавана, а миризливката като един папагал Ара елегантно кацна на нея и само дето не й каза:
„С тоя ли живее сестра ти?!“
После трите излязоха на терасата да си говорят на спокойствие.
Е, малко преувеличих в заглавието. Оказа се, че пръстът ми не беше счупен, а само навехнат, но представете си, че бях паднал от плота по глава… Казвам ви, тия гадини са опасни. Затова намерих едно полезно видео, в което се показва как лесно да заложим безкомпромисен капан на зелената гад. Вижте:
Изпращайте ми своите мнения, съвети и смахнати истории на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov
