Ах, бедний, бедний господин Симеонов! Паднал си толкова ниско, че надали ще можеш да станеш!

жена тъга ръжна
Снимка: Thinkstock

Росен Карамфилов

В последните няколко дни едно и също ни е в устите. Изказванията на Валери Симеонов. Да си призная – дълго се въздържах от коментар по темата. Дълго отлагах и не можех да си намеря място. Има една такава мъдрост: "УБИЙ ГЛУПОСТТА С МЪЛЧАНИЕ." Окей, но докога да мълчим? Докога да се примиряваме с това, че стигнахме до такова положение, че откъдето и да го погледнеш – виждаш все дъното. Дъното в целия му блясък. В цялата му чернота и великолепие.  

Следва доказателството за тезата ми. Ето го. Самият вицепремиер на Република България изрече следните слова относно закона за личната помощ на хората с увреждания. Цитирам по памет:

„Този закон бе създаден, за да угоди на група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тия уж болни деца, използвайки ги като инструмент за постигане на своите чисто материални цели...”

жена тъжна тъга
Снимка: Thinkstock

Ах, бедний, бедний господин Симеонов! Дори не ми идва отвътре да проявя възпитание и да ти говоря на „вие”! Осъзнаваш ли какво говориш? Съзнаваш ли колко ниско падаш? Паднал си толкова ниско, че надали ще можеш да станеш! Потънал си в тинята, мой човек... Така се надявах, че ще изплуваш от тая мръсотия и ще покажеш, че имаш поне капчица мъжка чест и ще си подадеш оставката. Ти вместо това, реши да разцепиш мрака със следващото си култово изявление:

„Не виждам никакви причини по лични съображения да подам оставка! Просто защото няма за какво! Човек не подава оставка за това, че казва истината! Боли, не боли – това е истината! Аз стоя зад своите думи – категорично!”

Какъвто и да си – като чуеш това – угасваш. Всяка надежда за каквато и да било човечност у този индивид – умира. Няма я. Туй то! Чудиш се и се маеш как въобще е възможно да съществува подобно безочие! Търкаш си очите невярващо, записваш си час за промивка на ушите и... о, чудо! Чуваш по новините поредния бисер:

„Мога ли да кажа аз, че тези деца, които са с видими изкривявания, деформации с поведение на явно ненормални такива, с такива движения и тикове, мога ли аз да помисля за това нещо и да кажа, че те се преструват? Наистина ли някой от вас го мисли?

жена тъга ръжна
Снимка: Thinkstock

Ние не го мислим – ти го каза. Ти нападна едни майки – героини. В същинския смисъл на това понятие. Грижата за техните деца е в такъв мащаб, толкова голяма е, че просто не можете да си представите. Аз – тъй като съм я изпитал на собствения си гръб – зная какво е. Да оскърбиш по такъв начин жени, които всеки ден дишат заедно със своите деца, е толкова долно, че не ми се говори. Тяхната битка не е за пари. Тя е за живот. 

С времето разбрах едно: думите са като камъните. Веднъж хвърлени – няма връщане назад. Затова трябва да внимаваме с тях. Извинението понякога идва твърде късно. Господин вицепремиерът се бил извинил за думите си. Същите, зад които твърдеше че стои. И излезе, че сам се изложи и освен че стана за посмешище, народът го намрази! 

Още нещо, ако ще и банално да прозвучи. Революция трябва да има. И тя трябва да започне от гражданите. Ето – те протестират. Искат оставката на Симеонов. И впрочем – с основание. Защото правото да обиждаш съвсем не е безконечно. Напротив – обидата е обратното на човечността. Когато обиждаш някого, когато го нараняваш – ще плащаш цена. Винаги е било така. Така и ще бъде. Престъпление е да посягаш на съществото майка. Грях е да обругаваш майчина обич. Така искам да завърша.

жена тъга ръжна
Снимка: Thinkstock

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кой е любимият ви герой от "Приятели"?

Оферти