Преди два дни се събудих, когато часовникът на телефона ми показваше 3 часа. Цифрата остро се заби в съзнанието ми.

Докато се обръщах наляво, в сънената ми глава изникнаха мисли, свързани с това, колко много присъства в развитието на света тройката.

Като например:

Светата Троица – без да се впускам в религиозни доктрини, нито ми се говори за жилищния комплекс в София със същото наименование.

Израстването ми с идеята за България на три морета също се размърда. Изплува и картина от ранния ми пубертет, когато се смея, докато чета  "Трима души в една лодка" (Без да става дума за кучето), както и радостта ми от филма "Тримата от запаса".

И още:

Как плача  с децата от третия свят.
Качването на три килограма, после свалянето на три и триста.
Слушам как сме на прага на Трета Световна война.
Три пъти меря и един път режа.
Чуквам три яйца и белтъците им разбивам на сняг.

Три...

През купища тройки, бързо, някак неусетно животът ни стигна до 3D принтерите.

Основните сектори в потреблението на 3D принтирането са тези на медицината. С нарастването на населението нарастват и медицинските нужди. Поради тази причина 3D-то представлява алтернатива в продукцията на лекарства, протези и трансплантациите на човешки органи.

Въпрос на време е биопринтирането. Разликите, според мнението на експерти, ще са съвсем минимални.

За добро или за лошо – все още не знаем. Обаче пък, ние, човечеството, с удоволствие си чешем езиците по този въпрос. Поне три пъти седмично.

Само си представете, ще е хубаво да можеш да видиш как бивша съученичка се разхожда под ръка с 3D копие на Антонио Бандерас. Същият, напълно еднакъв с оригинала, но с руса коса, защото ѝ е свършил тонерът. И едното му око е синьо. А! И е с един крак, но зависи много от гледната точка.

Ето един не толкова положителен пример – леля Даниела, без да иска пропуска да изключи 3D принтера и през него минават многодетно семейство весели хлебарки. За зла беда минали над 70 пъти. На сутринта леля Даниела открива персийския си килим с променен характер. Той просто се движи като спокойно пролетно море. И хрупти под краката ѝ.

Разни примери съществуват във все още младата биография на 3D принтерите и в съненото ми съзнание. Ето някои подбрани на случаен принцип:

1. 3D силиконови великденски яйца. На практика вечни.
2. 3D силиконови яйца, не великденски. На практика неизползваеми.
3. 3D площад "Славейков". Така се създава илюзия, че всички живеят в центъра на София и в София. Недоказан ефект.
4. 3D телевизор. Бедата е, че е е принтиран по време на 3-хилядния епизод на "Перла". Младите принтирали телевизора, ще гледат тази серия до старини, до третата си възраст.
5. 3D принт на мустаците на Филип Тотю. Поради спиране на тока, изглеждат като мустаците на Хитлер. Актьорът, изпълняваш ролята на хайдутина, попада в неловка ситуация.
6. 3D копие на "Титаник". Смята се за абсурд, за невъзможно.
7. 3D печат на песента "Делю хайдутин". До месец ще се печата и 3D космос, за да има къде копието на песента да лети.
8. 3D стюардеса по линията София - Мюнхен. Оригиналът има сестра близнак – доктор в Медицинска академия. По стечения на обстоятелствата се налага копието на стюардесата да лекува нервно болни, докато стюардесата е в задръстване на "Цариградско", а докторката плете жилетка на 3D копието във вилата си във Вършец. Тази, на пръв поглед безобидна история, вероятно ще наложи принтирането на 3D принтери.

Това са блъсканици в световен мащаб. Моят проблем е далеч по-прост. Дали да си принтирам този текст на 3D принтера, или да се разходя из 3D пролетния парк?

Това с чувство за хумор, но... засега бъбрек се принтира за 6 часа. Помните ли "Петият елемент", филм от 1997-а? Но както е тръгнало, към 2033 ще сме "След края на света" или "Извън контрол".

Прочети още от Стефания Колева:

Сексът и символите
Аурата според животното, което дреме в теб
Табута и как да подлудим партньора си за 60 дни

Пишете на Стефания Колева на edna@netinfocompany.bg.