Велина Томова
Няколко дни преди Коледа. Родители със загадъчен поглед в късен час връхлитат в магазина за детски играчки.
Вършат работата на дядо Коледа и джуджетата – работят усърдно цяла година, ослушват се за непрестанно сменящите се желания на децата си и намират начин, понякога точно за една нощ, да купят всичко, да го опаковат и да измислят начин да го мушнат под елхата без никой да се досети.
Та влиза един горд и развълнуван татко в магазина, за да избере специален подарък – първата кукла на малкото си момиченце. Коледа идва, всичко е вълшебно и красиво, принцеси и Снежанки се реят в недоспалите мисли на този татко.
Докато насреща му не се изпречва рафта с куклите. Същите онези, заради които наричаме красивите деца, а и жени „куклички“.
Оттам обаче го гледа това:
И това:
А това пък дори свети в тъмното:
Майката, която участва в целия процес през чата, съветва „Вземи тази, която те плаши най-малко и БЯГАЙ ОТТАМ. Сякаш сме във филм на Стивън Кинг“.
Някой превърна куклите на децата ни в чудовища с оцъклени очи и изкривени устички. Страховити малки вуду-владетели, създадени да плашат, а не да умиляват.
Или пък сме попаднали на щанд за наказателни кукли – деца на Торбалан, чиято цел не е да накара момиченцата да мечтаят за свои деца, а да ги плаши, че ако не си изядат попарата веднага, ще бъда затворени в тъмна стая с тази кукла за компания.
Нещо генерално сбъркано има в детските играчки, с които затрупваме децата си. Грозни, уродливи и абсолютно неприемливи.
Весели празници от страната на ужасите!
Добави ни в предпочитани източници в Google
