„Здравейте, аз съм Ани и от 6 години работя, без да спра. Любимата ми дейност по време на почивка е да попълвам таблици в Ексел, а ако уикендът не отговоря на поне три служебни имейла, се чувствам безполезна, нищожна и се затварям в банята да плача“.
Горе-долу така би звучало вашето представяне пред клуба на „Анонимните работохолици“, ако сте от жените, които изпадат в депресия, когато останат 5 минути без работа и чиято най-голяма мечта вечер е да бъдат оставени на мира в някое кьоше, за да си поработят още малко (известно и като „само да свърша още едно малко нещо и си лягам“).
Не сте сами в клуба. Работохолизмът, както и неговите вечни спътници – стресът и липсата на време за грижи за себе си, е може би най-масовият порок на съвременните хора.
Невъзможността да се спрем да работим, да намалим темпото и да си обърнем внимание, докарва все повече и повече хора до изтощение, имунен срив и така наречения и все по-разпространен напоследък бърнаут. Това е повратната точка, от която връщането към нормално състояние е много трудно – и можете да прецените лесно дали сте стигнали прага на бърнаута, ако сега седнете (само за 5 минути, онзи имейл може да почака!) и се замислите:
- имам ли сили да стана и да почна да работя или ми иде просто да се заровя под възглавницата и да остана там до Великден;
- мечтая ли все по-често да се изнеса в безлюдно село, където отговорностите ми да се свеждат до това да копая домати и да си общувам с любезните кокошки в двора;
- заспивам ли като „пън“ или всяка вечер ме глождят мисли за пари, срещи и неизпълнени ангажименти към други хора;
- грижа ли се за себе си или се възприемам като катър, който може да препуска през полето денонощно, без да спи, да яде и да си почива, защото важното е да свърша работа и другите да са добре.
Отговорете честно и внимателно на тези въпроси – от тези отговори зависи дали ще направите правилна преценка на психологическото и емоционалното състояние, до което сте достигнали вследствие на преумора от работа и хроничен стрес.
Нямаме за цел да ви плашим излишно и да всяваме паника, но все пак ще споменем, че има проучвания, като това, публикувано в „Health Psychology Open” през 2017 година, което ясно сочи, че хората, които имат по-високи нива на самосъстрадание, се справят по-добре със стреса във всекидневието си. Тоест – способни са да поемат рутинни предизвикателства, без значение дали става въпрос за скандали вкъщи, тичане до детската градина, задръстване по улиците или работни проблеми.
Ако все още не виждате връзката между самосъстраданието и психическото и физическото ви здраве, ще го обясним по-образно: представете си един автомобил, който никога не спира за ремонт, никога не ходи на сервиз и технически преглед, който върви на каквото гориво му попадне и който препуска на максимална скорост по 24 часа в денонощието, без оглед на трасето.
Не очакваме такъв автомобил да издържи дълго време, нито да вози много удобно, нали?
Няма причина да очаквате и вие да се справяте добре в живота, да сте спокойни, уверени и здрави, ако препускате през живота като парен локомотив. Хроничният стрес, който натрупвате на всяка изминала гара от живота, все някога ще ви свали – или физически, или психически, а най-често и двете.
Тогава се появяват „внезапните“ оплаквания, като високо кръвно налягане и проблеми с кръвната захар, по-честите разболявания и какви ли не други отклонения, включително и психически – като депресии, паранои, чести промени в настроението.
И тъй като все пак не живеем сами, като орлите, а сме заобиколени от близки хора, които разчитат на нас не само за да им осигуряваме добър живот, но и за да ги подкрепяме, учим и въобще – да бъдем до тях като семейство, е добре да спрем малко, преди да издъхнем от умора, и да си кажем: „Аз също съм важна!“.
Важна сте за себе си, важна сте за децата си, близките си и приятелите си. Никой няма нужда от вас такава – уморена, съсипана, вечно разтревожена и бързаща, болна и изнервена. Да, вярно, вероятно ще сте изпратили сто имейла днес, ще сте осъществили шест срещи и петнайсет конферентни разговора, но, повярвайте ни – след десет години няма да помните този ден заради имейлите, които сте написали. И всъщност е много вероятно дори да не го помните изобщо!
Сега е моментът да спрете, да се поогледате и да вземете спешни мерки, изразяващи се в грижа към тялото и душата ви. Започнете да си казвате, че няма перфектни хора, които работят като роботи, и все пак живеят щастливо – дори да ви изглежда, че такива има, това е илюзия.
Помислете за спорт и рекреативни дейности – един почивен уикенд на спа или в планината не е убил никого. Даже напротив, вероятно е спасил много хора!
Прочетете книга – помните ли какво е книга? Не е в графичен вид и в нея не се попълват таблици... Тя просто ви отпуска и ви помага да забравите за грижите.
Идете на масаж – да, знаем, че това е една МНОГО авангардна идея, но все пак я обмислете! И почивайте – просто се отдайте на най-проста, елементарна почивка. Което значи – никакви имейли, никаква работа, никакви таблици, отчети и договори. Просто излезте някъде и блейте в небето – много е хубаво, да знаете. Понякога има облаци, и е синьо, и много успокоява.
Помогнете си допълнително с природни продукти, които ще способстват релаксирането и освобождаването от напрежението.
Почитателите на алтернативната медицина ще намерят спокойствието в комбинацията от Шуслерови соли №5 калиев фосфат (сутрин), №2 калциев фосфат (на обед) и №7 магнезиев фосфат (вечер), като приемът е по 5 таблетки от всяка.
Ако сте особено стресирани и натоварени, правете антистрес терапията с Шуслерови соли по 6-8 седмици, няколко пъти в годината, за да заредите двигателя с гориво и да минете през по-стресовите ситуации и сезони с максимално силна енергия.
А за най-тежките случаи от вас, които почти всяка вечер работите до късно, наливате се с кафе и енергийни напитки в опит да стоите будни и адекватни, за тези от вас, които календарът засипва с ангажименти от сутрин до вечер и ви докарва до паник атаки – за вас е хомеопатичното лекарство Нукс вомика D30. Може да се приема по 1 доза (10 глобули), 2-3 пъти дневно. То ще ви помогне да излезете от състоянието на хроничен, болезнен стрес, ще регулира съня и ще ви направи по-малко раздразнителни (и всички около вас ще са му благодарни за това!).
И най-вече – следващия път, когато изпитате ужас, че не сте свършили нещо в срок, че сте изпуснали нещо „жизненоважно“ и едва ли не е дошъл краят на света, си задайте въпроса - „Ще умре ли някой, ако не свърша това СЕГА?“.
И ако отговорът е „Не!!!“, просто го зарежете. Защото съществува опасността да умре не някой друг, а точно вие – от стрес, умора и истински, физически заболявания. А това ще е много, ама много тъпо! Пък и работата пак ще остане несвършена...
