Ако някой някога ви каже, че настроението ви зависи... от червата, които са „втория човешки мозък”, почти сигурно е, че ще му кажете, че е луд и трябва да отиде да си прегледа главата.
Какви черва, какъв втори мозък, какви пет лева, ще отвърнете – настроението ми е скапано, защото главата непрекъснато ме боли, подува ми се стомахът и всички ме дразнят непоносимо!
А и това ПМС, което ми се стоварва всеки месец и ме кара да се зъбя на всеки, когото срещна – от котарака вкъщи до нещастните, непознати хора по улиците! С червата си ли да се извинявам на всички?
Ами, да, наистина звучи малко конспиративно и странно, но с риск да ни метнете чиния в пристъп на нервност, сме длъжни да кажем, че и настроението, и имунитетът ни до голяма степен зависят от състоянието на храносмилателната ни система. И по-точно, ако червата ни се чувстват добре, и ние ще сме добре – това е обяснението на холистичната медицина накратко.
По-детайлно нещата изглеждат така. Над 80% от имунните ни клетки се намират в чревната лигавица. Не в ушите, не в носа и със сигурност не в бъбреците. Същата тази лигавица обаче има и друга задача, освен да се изживява като хазяйка на имунни клетки – от нея зависи пълноценното усвояване на хранителните вещества.
Освен това, нашите емоции и психичното ни благополучие пряко зависят от състоянието на червата или от т. нар. гастро-ентеро нервна система, позната още като „втори мозък”, която комуникира с мозъка и му въздейства.
И точно тук започват проблемите ни… Ако е нарушено равновесието между „добрите” и „лошите” бактерии в стомашно-чревния тракт, ставаме депресивни, кисели, сръдливи и нервни - тоест, непоносими за себе си и околните.
А ако чревната лигавица е възпалена или има микропукнатини (като дупките по улиците, но, Слава богу, много по-малки) – състояние, известно като „пропускливо черво“ - вредните и отпадни продукти от смляната храна не се отделят по естествения си път (който знаете накъде води), а вместо това попадат в кръвоносната система, под формата на токсини и лоши бактерии.
А последното нещо, което бихте искали да плува из кръвта ви, са орди от хищни бактерии и токсични отпадъци! Точно така разсъждава и имунната ви система, която веднага започва да произвежда антитела, за да се бори с нашествениците.
И въпреки че вие не виждате епохалните боеве, водещи се на територията на организма ви, резултатите много често може да ви подсетят, че у вас бушува битка между доброто и злото – буквално!
Много често тази битка манифестира в следните оплаквания: претоварен черен дроб, алергии, подут стомах, мигренозни състояния и какви ли не други неприятни оплаквания, които ви вгорчават живота и ви късат нервите денонощно!
И все пак какво кара лигавицата да се възпалява и да получава пукнатини? Защо не може поне тя да не ни създава проблеми в този живот?? Ами, с ТОЗИ начин на живот, който масово водим в днешно време, си е цяло чудо, че въобще имаме чревна лигавица. Помислете си за стреса, в който съществувате целогодишно, хвърлете един поглед на така наречената храна, която слагате в уста и оттам – в стомаха си.
Дали вафлите и продуктите в шушкащи пликчета са нещо, което би зарадвало която и да било лигавица? Дали цигарите и кафето на гладно могат да бъдат наречени еликсир на здравето? Към това прибавете и липсата на движение, както и склонността ни да ядем храни, неприсъщи за националната ни кухня.
Прабаба ви дали някога е яла синьо сирене?? Съмняваме се, че дори го е опитвала и един път в стогодишния си живот и още по-силно се съмняваме, че някога се е оплаквала от паник атаки, сърцебиене и алергия към глутен, лактоза и инсулинова резистентност! Ние за такава прабаба не сме чували.
О, и още нещо – лекарствата. В днешно време възможностите са такива, че каквото лекарство ни се е приискало, това сме си купили – хората се черпят едни други с антибиотици, гълтат обезболяващи с шепи и когато се покрият с пъпки или започнат да кашлят като магарета, посягат към първия антихистамин, за който се сетят.
Въобще, живеем като ходещи центрофуги, в които непрекъснато хвърляме лоша храна, лекарства, вредни субстанции и никога, ама никога не натискаме копчето за спиране на програмата! Това кара имунната ни система да се събуди и да започне да работи на свръхобороти, за да запази поне нещо от нещастното ни тяло, което обаче не е дългосрочно устойчиво решение, защото така възникват автоимунните заболявания. И тогава започват истинските проблеми.
Разболява се щитовидната ни жлеза. Получаваме Хашимото. Внезапно ни удря мигрена. Подуваме се след всяко парче сирене. Боли ни стомахът. Нервни сме и искаме всички да пукнат или поне да се преселят на друга планета.
Какво, по дяволите, се случва? Как да си върнем предишния живот, в който всичко ни беше наред, бяхме щастливи и се чувствахме като леки пеперуди, а не като изтощени хипопотами?
Е, историята има някакъв щастлив край и той зависи само и единствено от вас. Вие сте тази, която трябва да си даде сметка, че живее непълноценно, трови
тялото си и то отговаря, като се бунтува – не очаквайте някой да ви звънне на вратата и да ви каже „Абе, знаеш ли, струва ми се, че имаш възпалена лигавица на червото – намали малко стреса и си преразгледай всекидневните навици!“
Така че, стягайте се и започвайте сега. Първа точка от спасителния план – признаване на факта, че имате проблем. Не е трудно и на човек му олеква, когато го направи, така че предлагаме да преминаваме към втора точка.
Изследвания при лекар - много е вероятно да ви открият непоносимост към хистамин, глутен или фруктоза (плодовата захар) – специален бонус за почитателките на плодовите диети и пиенето на безсмислени фрешове, пълни единствено и само със захар. Но да не задълбаваме – ето и трета точка. КАКВО ДА НАПРАВИМ?
Преминавате на друг начин на хранене. Зарежете за известно време млечните продукти, храните, съдържащи глутен, както и тези с прекомерно съдържание на хистамин - червено вино, кисело зеле, туршии, кисели краставички. Не страдайте и не се самосъжалявайте - те няма да изчезнат от лицето на Земята, така че, когато оздравеете, отново ще можете да си хапвате от тях.
Закусвайте – знаем, че за много от вас това е една авангардна идея, но наистина е важно!
Предпочитайте продукти и храни, които присъстват традиционно в националната кухня. Да, ескимосите по цял ден се тъпчат с черен дроб от бяла мечка и сланина от тюлен , но ние тук бели мечки нямаме и няма и данни да сме имали. Яжте български храни!
Пийте вода и спортувайте, без да се докарвате до изтощение – целта не е да издъхнете, докато правите двеста клека на връх Мусала, а просто да поддържате що-годе нормална двигателна активност.
И за финал – малко помощ от природата под формата на Шуслерови соли и немската горчивка Гастритол. Да, не е като три цигари и две дълги кафета за отскок, но пък е много по-здравословно и истински ценно за тялото ви.
Чревната ви лигавица ще ви бъде повече от благодарна, ако я снабдите с нужните за регенерацията й минерали: Шуслерова сол №2 калциев фосфат (за възстановяване на клетъчните мембрани на чревните клетки), сол №4 калиев хлорид (основна сол на лигавиците), сол №9 натриев фосфат (за регулиране на алкално-киселинното равновесие) и сол №10 натриев сулфат (за добра перисталтика и детокс).
Нужни са ви по 5 таблетки от всяка сол всеки ден, в продължение на няколко месеца – все пак, няма как да очаквате да се оправите за два дни след години терор върху стомаха и лигавицата на червата!
Горчивите билки в състава на Гастритол ще ви помогнат да отделяте достатъчно стомашни сокове – а те са от жизненоважно значение за правилното храносмилане, за убиването на болестотворните бактери и за предотвратяването на подуване и спазми в стомаха. Първите седмици може да приемате по 10-15 капки, 3 пъти на ден преди хранене, а след това увеличете постепенно, стигайки до 30 капки, 3 пъти на ден.
И за финал нещо, което всички подценяваме – ранното лягане. И под ранно нямаме предвид да си лягаме като бебетата в 7 вечерта! Но просто, ако е възможно, оставете телефоните 1 час по-рано, отколкото го правите сега, и гледайте да сте в леглото докъм 22 часа! На тихо, спокойно и приятно – така че тялото ви наистина да се отпусне и да релаксира...
