Сълзи, овации и думи, които докоснаха душата — така премина тазгодишното издание на филмовия фестивал в Кан, където изкуството не просто разказа истории, а разкри човешки съдби, болка и надежда. Сред най-ярките моменти беше триумфът на иранския режисьор и дисидент Джафар Панахи, който спечели най-голямата награда на фестивала — „Златна палма“.
Глас от затвора: Панахи и силата на прошката
Неговият филм „Беше просто инцидент“ не е просто кино — това е зов за свобода, емпатия и морал. Историята на петима обикновени иранци, изправени пред бившия си мъчител, вълнува не само с драмата си, но и с въпроса, който всички носим дълбоко в себе си: Ако можехме да отмъстим, бихме ли го направили?
64-годишният Панахи, забранен да снима филми в родината си и хвърлян два пъти в затвора, използва своя личен опит, за да напише сценария. Но най-силният му момент беше речта при получаването на наградата:
„Нека оставим настрана всички проблеми, всички различия. Най-важното в момента е нашата страна и свободата на нашата страна.“
Неговите думи звучаха като манифест не само за Иран, но и за всяка жена, която някога е била притисната да мълчи. „Никой няма право да ви казва какво трябва да правите и какво не трябва да правите“ — това не беше просто изказване, това беше дар за всички, които вярват в правото на избор и глас.
Силни жени на големия екран
Фестивалът в Кан тази година беше и празник на женската сила — както на екрана, така и извън него.
Френската актриса Надя Мелити — напълно непозната преди фестивала — грабна наградата за най-добра актриса за ролята си на 17-годишно мюсюлманско момиче, борещо се със собствената си хомосексуалност във филма „Малката сестра“ на Хафсия Херци. Избрана случайно на улицата от кастинг агент, Надя вдъхновява с естественост, уязвимост и неподправен талант.
Нейната победа е напомняне, че всяка жена — независимо от произхода, религията или сексуалността си — има право да бъде чута, видяна и приета.
Мъже на ръба на закона и емоцията
От другия край на света, бразилецът Вагнер Моура, познат от „Наркос“, доказа отново, че не се страхува да влиза в кожата на трудни персонажи. Той спечели наградата за най-добър актьор за ролята си в полицейския трилър „Тайният агент“, а режисьорът Клебер Мендоса Фильо заслужено бе отличен с приза за най-добър режисьор.
А втората по значение награда — Гран при — отиде при Норвегия и трогателната семейна драма „Сентиментална стойност“ на Йоахим Триер, която разплака залата и получи 19-минутни аплодисменти.
