Свилен Ноев, вокалист на група „Остава“ разкрива душата си в откровен разговор с Мариан Станков-Мон Дьо в подкаста "Храмът на историите". Музикантът описва себе си като „пънкарче от планината“, с алтер-его, което е хумористично, но всъщност е депресивен човек. Пред Мон Дьо той споделя за различията с баща си Георги, когото нарича „най-лошия човек“, за тежката диагноза, която е чул и за музиката.
Детство и отношенията с бащата
По думите му, баща му го е обиждал, наричал го е „наркоман и гей“, и дори е посягал физически.
„Просто ми навреди докато бях тийнейджър и после изчезна“, казва музикантът. Той разказва за моменти, в които е завиждал на приятелите си, които са ходили за риба с бащите си, нещо, което той никога не е имал“, казва той.
„Може би една от най-великите му сентенции е, че аз съм една машина за л**на“, разказва Ноев.
Свилен признава, че този тормоз е оставил дълбоки следи в живота му.
„Като дете си мислех, че баща ми се прибира от работа и единственото нещо, което иска, е да ми се кара. Всеки ден. Това беше голяма гадория“, разказва още той.
Сега Свилен е простил на баща си, който в момента страда от деменция, но не му е мъчно за него. „Все едно не съм му син, а някакъв случаен бастун“, казва той.
Болестта и борбата за живот
Като най-труден Свилен определя момента, в който му съобщават, че бащата на жена му е починал.
„Две седмици след това получих язва. Щях да умра докато бяхме на море с Невена. И се оказа, че тия травми много често минават през стомаха. През червата. И се разболяват хората. И няколко месеца пък след това ми казаха, че имам множествена склероза“, споделя той.
Лекари му казват, че до две години може да се окаже в инвалидна количка. Потърсил е алтернативно лечение при украински професор. Оказва се, че всъщност не страда от множествена склероза, а от бактерията борелия, която причинява лаймска болест. „Нещо като чудо“ е фактът, че се е излекувал. Тази борба го е направила „определено по-безстрашен“, но и го е довела до мисли за самоубийство.
Музиката като спасение и професия
Ноев разказва, че не е имал глас няколко месеца, след като му е поставена диагнозата. Тогава тялото му е дало сигнал да се събере и да измисли какво да прави с живота си. Според него музиката не трябва да се прави само за пари, а трябва да се използва за изразяване на емоции. „Винаги съм пял за нещата, които ме болят“, споделя той.
По-зрял и по-мъдър на 50
На прага на 50-ия си рожден ден, Свилен споделя, че мъжете на тази възраст вече не трябва да имат илюзии. Той споделя, че не се чувства остаряващ, а просто гледа напред. „Моят midlife crisis изразява това, че напоследък почна да си правя татуировки. Той признава, че „много мрази простаци“ и хората, които не уважават себе си и изкуството. Свилен мечтае единствено да „накара хората да искат да са по-интелигентни“. Той е благодарен на майка си, която го е изпратила в техникум в Правец, с което го е откъснала от семейството и му е помогнала да поеме по своя път.
Прочети още:
- Анелия : "Не бях готова за второ дете"
-
Азис: Майка ми се срамуваше от мен
-
Мон Дьо с ясно послание след края на 11-ия сезон: „Не пера имиджи, прегръщам