Кулинарният свят загуби една от най-запомнящите се свои фигури – на 17 юни 2025 г. внезапно почина готвачката и телевизионна водеща Ан Бърел. Тя беше само на 55 години, а новината за смъртта ѝ предизвика вълна от шок и тъга сред колеги, почитатели и приятели по целия свят.
Бърел беше открита в безпомощно състояние в дома си в Бруклин, Ню Йорк. Въпреки бързата реакция на екипите на спешна помощ, медиците не са успели да я реанимират. Причината за смъртта все още не е официално обявена и се очакват резултатите от аутопсията.
Родена през 1969 г. в Казеновия, щата Ню Йорк, Ан Бърел измина вдъхновяващ път от ученичка в Кулинарния институт на Америка до една от най-разпознаваемите личности във Food Network. Част от нейното обучение преминава и в Италия, където работи в няколко ресторанта, преди да се завърне в САЩ. В Ню Йорк тя се изявява във водещи заведения като заместник-шеф в Felidia и главен готвач в Savoy, преди телевизията да я превърне в любимка на зрителите.
От 2010 г. насам Бърел беше лицето на предаването Worst Cooks in America („Най-лошите готвачи в Америка“) – роля, която я направи още по-обичана. Със своята харизма, безкомпромисна страст към готвенето и способността да вдъхновява аматьори да се превърнат в достойни готвачи, тя се утвърди като телевизионна икона. Сред другите ѝ телевизионни участия се нареждат Secrets of a Restaurant Chef, Beat Bobby Flay и The Next Iron Chef.
Още по-трогателно е, че само дни преди неочаквания си край, Бърел публикува усмихната снимка в Instagram – кадър, който днес изглежда като светъл, но болезнен спомен. Феновете ѝ останаха озадачени и от отсъствието ѝ в последния сезон на „Най-лошите готвачи“, за което самата тя бе изразила недоумение.
В официално изявление семейството ѝ написа:
„Ан беше обичана съпруга, сестра, дъщеря, мащеха и приятелка. Усмивката ѝ озаряваше всяко място, което докоснеше. Светлината ѝ ще продължи да грее чрез всички, които вдъхнови и обичаше.“
Със загубата на Ан Бърел кулинарният свят губи не просто готвач, а изключителна личност, която умееше да превръща храната в изкуство, а телевизионния екран – в място, пълно с топлина, хумор и човечност.
