„Жена с власт, това означава да не плащат за теб. Да не си зависима. В този свят най-много ни пречат зависимостите.”
Тя е българска бизнес дама, предприемач и жена, известна със своята директност, успехи в бизнеса и силен характер. Тя е преминала през множество предизвикателства в живота си, включително опит за убийство, но успява да запази силата си и да продължи напред. В новия епизод на подкаста „Храмът на историите” на стола пред Мон Дьо сяда Ваня Червенкова - бизнесдамата, която „отказва да мълчи”.
Червенкова споделя за трудностите, през които е преминала, израствайки от обикновено момиче от село до успяла бизнес дама. Тя разказва за годините, в които е живяла на квартира, купувала е реплики на дрехи, защото не е можела да си позволи оригинални. Подчертава, че никога не е изкарвала пари по нечестен начин и никога не е заплащала с тялото, съвестта или достойнството си.
” Аз, Ваня Червенкова, съм започнала от цървулите на баща си. И съм стигнала до тук. Най-вероятно мога да стигна и по-далече. Но аз съм започнала от село.”
Смята и, че младите момичета не трябва да се „продават за трохи”, а да извървят трудния път – да се учат от по-големите и да се усъвършенстват постоянно. „Аз също съм родител, аз също имам дете. Не само децата ви са виновни, виновни сте ви родителите. Всички сме виновни.” Именно в тези ценности възпитава и собствената си дъщеря. „Първата работа на Никол беше като продавачка в мола. И там ще работи, за да се научи. Уважавам хора, които точно по този начин възпитават децата си.” заявява тя и допълва, че това е нейният начин да я научи на истините.
Червенкова изразява възмущението си от състоянието на българското общество. Казва, че не харесва факта, че хората са се превърнали в публика, а не в народ, че шептят вместо да говорят. Споделя, че пътят към успеха не е равен и лек, а изисква периоди на учене и усъвършенстване.
„Целият този път, който извървях, изискваше да бъда много безжалостна към себе си.” Ваня Червенкова не крие, че въпреки разбиранията че е силна жена, в нея се крие мека душа.
„Аз съм много раним човек. Душата ми е цялата в шевове. Душата ми е всичко онова, което аз не съм отвън.”
„Аз имам две половини. Едната е много бяла, добра, тиха, смирена. Пухкаво бяло котенце. Другата е тъмна черна лисица, не се срамувам да го кажа, това е характер.”
В любовта обаче среща неразбиране, именно заради силния си характер. И когато човекът не е склонен да отвръща със същото, тя е склонна да „гаси” пламъка със същата скорост, с която го е запалила.
„Хората не успяват да се справят с дързостта ми. С умението ми да пониквам под асфалта. И да цъфтя. Всъщност това е моята душа, а всичко останало е бронята.”
