На 18 юли, една дата, белязана със сантимент и поетична отдаденост, Недялко Йорданов отново отвори сърцето си пред своите читатели. Вече 57 години тази дата е неразривно свързана с неговата съпруга Ивана – неговата муза, опора и вдъхновение. И както всяка година от 1968-а насам, поетът ѝ посвети стихотворение, този път наситено не само с любов, но и с тихата болка на тревогата.
В новия си пост във Facebook Йорданов сподели поредното си посвещение – интимно, крехко и дълбоко. В стиховете му се усеща любов, отглеждана в тишината на споделените години, но този път тя е преплетена със страха от загубата. Ивана е болна, и това придава още по-голяма тежест на думите му. Между редовете прозира не само поетичното майсторство, но и мъжествената мекота на човек, който не иска да приеме болката като край.
Недялко Йорданов не просто пише стихотворения за съпругата си – той създава обет, който се подновява всяка година. В свят, където обещанията често избледняват, неговото остава – неподвластно на времето, болестта и страха. Именно в тази упорита, нежна вярност има нещо, което говори силно и ясно – че истинската любов не се износва, не се уморява, не мълчи, когато е най-трудно.
Въпреки тревожните новини за здравето на Ивана, стиховете на Йорданов не звучат като сбогуване, а като още едно „обичам те“ – по-истинско от всякога.
Прочетете още:
