Скъпа прекрасна Кейт, ти показа, че си достойна да заемеш мястото на принц Филип

кейт мидълтън принц филип
Снимка: Getty

Публикуваме превод на текста с оригинално заглавие "Kate, a class act who can be the monarchy's rock" на Сара Вайн за Daily Mail от 18 април. Тя е британски журналист, който пише за таблоидния вестник от 2013 г. насам. 

По думите на Шекспир: „някои се раждат велики, други постигат величие,  а към трети величието снизхожда.” 

Принц Филип в известен мисъл беше и трите, човек, роден като член на гръцкото кралско семейство, чието рождено право по-късно му е отнето, някой, който трябваше да работи усърдно, за да заслужи мястото си в обществото, човек, който беше най-голямата опора на кралицата в продължение на седем десетилетия и остана в историята като най-дълго служилия консорт на всички времена.

Херцогът на Единбург не беше човек, който настояваше за призвания и привилегии по право, той държеше да си ги извоюва сам. Той знаеше, че титлите не са достатъчни, за да те направят истински принц. Да, може би беше твърде помпозен и устремен към вълнуващи преживявания и модернизации, но под тази повърхност имаше дълбок смисъл и решимост да утвърждава стоята стойност.

И все пак той носеше на плещите си тези постижения с такава лекота. Погребението му в събота беше толкова трогателно именно заради тази простота и непретенциозност, които сякаш успяха да илюстрират точно това чувство:

Погребението на принц Филип

Предварително планирано от самия херцог, то успя да предаде усещането за велико национално събитие, но без да помпозничи и да величае. То беше толкова отдаване на почит към мъжа, колкото и отдаване на почит към институцията и към жената, на която служи. И приживе, и в смъртта си той затвърди отдадеността към своя дълг, докато остана верен на самия себе си.

Днес такъв силен характер вече се среща все по-рядко, а това е една от причините принц Филип да ни липсва толкова много.

Кралското семейство обаче извади късмет. След десетилетия брачни раздори, погрешни преценки и нещастия, в редиците им има човек, който е готов да заеме ролята си на кралски консорт с интелект и способност да гледа на нещата отвъд собствените си нужди: херцогинята на Кеймбридж.

Кейт Мидълтън на погребението на принц Филип

Онова свежо и стройно момиче, което спечели сърцето на принц Уилям в университета „Сейнт Андрюс“ преди цели 20 години, сега се е превърнало в зряла, мъдра и способна жена, всеотдайна и отговаряща на високите изисквания съпруга и майка, олицетворение на стила и елегантността, завършена публична личност - някой, чиято аура излъчва скромност, спокойствие, но и огромна сила.

А досега всичко това никога не е било толкова очевидно, колкото в този съботен следобед.

Когато пристига в Уиндзор на 17 април, тя поглежда към обектива, погледът ѝ е сериозен, поведението ѝ е мрачно, но безупречно овладяно и достойно. Класата ѝ, разбира се, не ни изненадва. През последните няколко години, особено във времена на пандемия, тя не прави нито една грешна стъпка. Излъчва подходящия микс от дискретност и топлина, дава ни възможност да надникнем в живота ѝ като съпруга на принц, но без да издава повече от необходимото. 

На погребалната служба обаче тя вдигна още по-високо собствената си летва.

И не става въпрос само за облеклото и позата ѝ, а за начина, по който осветява помещението в един от най-мрачните моменти. Нейната доброта и чувство за дълг проблясват в решението ѝ да остави настрана всяко чувство за лично негодувание, което тя изпитва по отношение на Хари, Меган и онова интервю, което я представи в негативна светлина, за да направи това, което е най-добро за съпруга ѝ, семейството му и в крайна сметка за нацията, и да изглади пътя към помирение между братята.

Нека бъдем честни, тя има пълното право да не каже нито дума на Хари. Не само заради казаното от херцогинята на Съсекс в интервюто за Опра, че именно Кейт я е разплакала дни преди сватбата на херцозите на Съсекс, а не обратното, а и защото всичко това силно и дълбоко е разстроило самия Уилям. Защото Уилям е този, който е усетил жилото на братското предателство и унижението от това да бъде представен като член на семейство на насилници и расисти. Никой не би обвинил херцогинята на Кеймбридж, ако тя беше решила, че за каквато и да е форма на помирение на този етап е прекалено рано.

Но вместо да се отдръпне от предизвикателството, тя го посреща челно след края на погребението. 

Тя знае, че целият свят ги гледа в този момент, и решава да протегне приятелска ръка на Хари и да го въвлече в разговор. Тя решава да пренебрегне начина, по който се е почувствала след онова интервю, в името на общото благо. Тя вижда възможност да внесе лъч светлина и надежда в този толкова мрачен и скръбен ден. И тя успява да го направи, и то с безпроблемен чар и такава щедрост на духа.

Никой не знае дали разменените думи между Хари и Уилям са крачка към тяхното сдобряване. Но Бог обича Кейт заради това, че опита. Че постави тяхното щастие над личното ѝ удовлетворение.

И няма как да пропуснем да вметнем какъв контраст е другата кралска съпруга в слънчевата Санта Барбара, която винаги толкова бърза да се обиди, толкова е отдадена на образа ѝ на жертва. Е, тя може да говори каквото си пожелае, но тихата искреност на доброто сърце на херцогинята на Съсекс е цялата истина, която трябва да знаем. 

Защото Кейт е разбрала, както и херцогът на Единбург преди нея, че да бъдеш в британското кралско семейство е дълъг и труден път за извървяване, но ако правиш малки и добре обмислени стъпки и се вслушваш в спокойния глас на разума и мъдростта, един ден заслужено ще получиш честта да станеш опората на една голяма и още по-обичана институция.

Добави ни в предпочитани източници в Google

Най-нови

Хороскоп за деня

Какъв е твоят асцендент

Edna пита · Интервю с...

Оферти