Внимание към психичното здраве: от недостигнато разбиране до публично споделени борби на известни личности – деперсонализацията се превръща в сериозен, но малко обсъждан проблем. Наскоро медиите акцентираха върху това явление като „скрита епидемия в Холивуд“.

Какво е деперсонализация?

Това е психологическо състояние, при което човек чувства откъснатост от себе си – сякаш наблюдава тялото, мислите и чувствата си отвън, сякаш всичко става „не до него“. Може да се придружава и от дереализация, при която светът около изглежда нереален или отдалечен. Когато тези усещания станат постоянни и пречат на ежедневието, говорим за деперсонализация‑дереализация дисордер (DPDR), който засяга около 1‑2 % от населението.

Защо „скрита епидемия“?

Причината е проста – темата е рядко изследвана и често незабележима. Въпреки че е относително разпространена, деперсонализацията остава недостатъчно призната от психиатричната общност. Дори засегнатите често са убедени, че са единствени и „сдържат всичко в себе си“ – което води до изолация и неразбиране.

 

Защо се появява и как се проявява?

Основни тригери:

• Травма или хроничен стрес (например детска емоционална злоупотреба).
• Съвременен дигитално-изолаторен начин на живот – засидяване и прекомерно време пред екраните, особено по време на пандемията – се свързват с повишени нива на деперсонализация.

Как се чувства това:

• Безчувственост, усещане за „живот зад стъкло“
• Губиш връзка с емоции, време, пространство и собствено тяло.

---

Може ли да се излекува?

Да – и важното е да се говори за това.

Диагностика: Чрез специализирани интервюта, седене със специалист и изключване на други състояния като епилепсия, шизофрения и др. 

Лечение:

• Психотерапия, най-често когнитивно-поведенческа и дори диалектическа.
• Самопомощ – медитация, техникa за „заземяване“, добър сън, здравословен ритъм на живот.
• Ограничено изследване на нови методи – като TMS или кетаминотерапия, все още в етап на изследване.

Защо да говорим открито?

• Деперсонализацията е истинска и болезнена – и заслужава внимание.

• Публични личности, които споделят, правят огромна услуга – превръщат невидимото в видимо и насърчават потърсването на помощ.

• Групова дискусия я прави по‐разбираема, по‐приемлива и по‐лечима.